— Много по-добре. Изгледах много филми за това как се придвижват хората и направих съответните сравнения.
Двата многоклонови „крака“ се удължиха, Свен ги превърна в твърди пръти, после оформи L-образни удължения в долната им част. Чу се леко изшумоляване и всеки от прътите се огъна леко в средата. Изведнъж те заприличаха на калпаво проектирани, тромави нозе.
След това Свен прекоси стаята и се върна. Не по обичайния си начин, използвайки многоклонестите структури, а на два крака. Отначало — несръчно, но после МИ се обърна първо на една страна, сетне на друга, направи няколко осморки и с всяка обиколка движението му ставаше все по-гладко, все по-грациозно и по-тихо. Съвсем скоро шумът изобщо изчезна, тъй като „клоните“ повече не се стремяха един към друг. Като се изключи лекото поклащане, досущ като на моряк, слязъл на брега след дълго плаване, сега походката му до голяма степен приличаше на човешка.
— Научи се да го правиш много бързо… и безшумно.
— Заредих обучаваща програма във всеки елемент: тя следи за движението над и под него и го учи как да избягва сблъскването помежду им. Много бързо, паралелно обучение.
— Наистина е такова. И мога ли да попитам докъде стигна проучването на мозъка на Бъг-оф?
— Може ли аз да отговоря? — обади се говорителят на рамата.
— Разбира се, Свен-2 — отвърна Свен.
— Проучването е завършено. Нямаше нужда да се отваря затворената кутия, тъй като установих лесно връзка с ИИ, който е вътре в нея. Както и предположи, това е копие на оригиналния разработен от теб модел. Сигурно си забелязал, че го наричам ИИ, а не МИ — защото е драстично окастрен. Използвам съвсем целенасочено тази емоционално натоварена дума. Големи секции от паметта са изключени, комуникационните му функции са отрязани. Останало е само толкова оперативна интелигентност, колкото да върши ограничените си функции. Съществува обаче интересно програмиране и обратна връзка в реално време в действията на външните манипулатори. Копирах ги.
— Тогава можем да предприемем следващата стъпка. Свен, донеси манипулаторите в работилницата и ще ги монтираме.
— Мога ли да разговарям с теб, Брайън, докато се върши това? — попита Свен-2.
— Да, разбира се, чудесно — той се застави да не забравя, че в момента активно действаха два МИ.
— Не е особено приятно да си затворен в тези вериги, сляп и неподвижен. Не може ли да се направи нещо по въпроса?
— Разбира се. Ще ти свържа видеокамера. Ще я монтирам под пулта ти за управление, за да можеш да виждаш какво става. И ще поръчам веднага още един телеробот.
— Това ме удовлетворява. Докато го доставят, ще посветя времето си на детайлно изучаване на мозъка на Бъг-оф.
Брайън монтира камера високо върху рамата с електрониката, включи управлението и изхода й към веригите на МИ. Камерата се задвижи и проследи движенията му, когато отиде да помогне на Свен. В горната част на уголемената централна секция на Свен бяха пробити отвори — еднакви с отворите върху разчленения Бъг-оф. Брайън монтира манипулаторите от машината върху Свен, а той свърза вътрешните кабелни връзки. Далеч по-лесно бе да използват добре проектираните и изпробвани елементи, отколкото да проектират и произведат свои собствени.
— Интегрирам управленския софтуер — рече Свен. След малко манипулаторите се задвижиха, разпериха се широко, прибраха се, завъртяха се. — Действат удовлетворително.
— Да преминем тогава към следващата фаза. Искам да се вгледаш внимателно в ръката ми. Виждаш ли как се огъва в лакътя, в китката. Можеш ли да го направиш?
Клонките се разединиха, свиха се в средата, завъртяха се насам-натам.
— Много добре — рече Брайън. — Сега насочи вниманието си към краищата, оформи ги като пет отделни елемента, като пръстите ми.
Не приличаше много на човешка ръка, пък и не бе необходимо. Свен закрачи напред-назад из лабораторията, размахал ръце, отваряше и затваряше пръстовидните им краища.
— Страхотно — рече Брайън. — В тъмното или в сенките някой късоглед, който си е забравил очилата, а и ако е на всичкото отгоре по-глупав, може да те вземе за човек. Тези три израстъка на очите ти обаче те издават.
— Имам нужда от глава — рече Свен.
— Наистина е така.
36.
7 ноември 2024
Докато пъхаше покупките в черната си медицинска чанта, д-р Снеърсбрук непрекъснато си повтаряше, че съвестта й би трябвало да бъде спокойна и чиста като току-що навалял сняг. В същото време бе съвсем наясно, че сигурно нарушаваше някакъв военен или Бог знае какъв закон. Не даваше и пет пари обаче. От първостепенно значение за нея бе лоялността й към Брайън, към неговото физическо и умствено здраве. Той искаше да напусне помещенията на „Мегалоуб“, да избяга от затвора и това бе негово право — Бог бе свидетел, че имаше достатъчно причини да поиска да направи този опит. Бе чудесен ден за шофиране, винаги бе приятно да се кара из пустинята Анца-Борего и тя свали покрива на своя малък, градски електромобил. Акумулаторите бяха заредени напълно, захранващото устройство се изключи и се прибра, когато тя мушна ключа си в контакта.