Както винаги показа личната си карта и пропуска си на портала и едва тогава я пуснаха. Както винаги колата й изобщо не бе претърсвана; върху изражението й нямаше никакви следи от тревога.
— Влизайте, докторе — рече войникът. Тя се усмихна и натисна леко педала на газта. Брайън я пусна в лабораторията, като само хвърли поглед към чантата й. Заговориха, чак когато затвори.
— Десет бона в стари банкноти, повечето двайсетачки — най-отгоре. Под тях са нещата от списъка ти.
— Страхотна си, док — рече той, докато отваряше чантата. — Имаше ли проблеми с купуването на нещата?
— Никакви, просто ми отне известно време. Обиколих някои магазини в Сан Диего и Л.А., та дори и един в Ескондидо.
— Аз също се подготвях. Накарах един от войниците да ми купи кутия за храна. Последните две седмици си носих с нея сандвичи в лабораторията. Ще изнеса всичко това в кутията едно по едно.
— Не ми разказвай. Аз съм само една свидетелка… Господи! Какво беше това?
С ъгълчето на окото си тя мярна очертанията на някаква фигура, която влизаше в кътчето на Шели.
— Какво видя? — попита най-невинно Брайън.
— Онзи мъж с шапката, дългия шлифер, с тъмни очила — ексцентрик някакъв, ако изобщо си имам понятие от такива люде. — Тя се намръщи, като видя ококореното му, невинно изражение. — Брайън, на какви игрички си играеш?
— Ще ти покажа. Но ми се искаше да видя първо машиналната ти и несъзнателна реакция. Добре, излизай вече.
Мистериозният странник се появи на прага и очите й се отвориха широко.
— Вземам си думите назад. Не е просто ексхибиционист, а кръстоска между ексхибиционист и някакъв деградирал скитник.
Брайън отиде и разви шала, свали тъмните очила и шапката и под нея се показа саксия.
— Това бе най-добрият заместител на глава, който намерих засега. Следващото нещо, от което ще имам нужда, ще е глава от някой витринен манекен.
— Допълних го в списъка — рече тихо Снеърсбрук.
— Добре, можеш да свалиш всичко останало.
Мистериозният скитник свали шлифера и се разкри металното му тяло; сетне свали ръкавиците, панталоните и обувките. Свен разпери широко разклонените си манипулатори и отново се превърна в машина.
— Права бях — абсолютен ексхибиционист — засмя се Снеърсбрук. — Сваля веднага всичко, включително и човешкия си облик. — После тя отмести погледа си от МИ към Брайън, изведнъж осъзнала всичко. — Доколкото схващам, ще вземеш и Свен със себе си, така ли? Надявам се някой от онези млади войничета да не получи удар, ако го види. Дегизировката е ефикасна, но, може да се каже — прекалено екзотична, Свен.
— Благодаря, докторе. Полагам всички усилия.
— Никой няма да види дегизировката му — рече Брайън. — Защото Свен няма да излезе оттук в този си вид. Ще бъде разглобен на части и пакетиран в сандък. Сандъкът ще напусне базата в багажника на колата ти, ако нямаш нищо против. Аз ще легна отзад, покрит с одеяло. Нали одеялото е винаги в колата, откакто говорихме за това?
— Там си е, сигурна съм, че пазачите вече са го забелязали.
Тя въздъхна и поклати глава.
— Планът ще успее, не се тревожи. Освен ако не си се отказала. Няма да те притискам, док. Ако не искаш да участваш, ще намеря друг начин.
— Не, ще го направя. Държа на думата си. Просто започнах да осъзнавам колко щура е цялата идея и… се безпокоя за теб.
— Моля те, недей. Няма да ни се случи нищо, обещавам. Свен ще се погрижи за мен.
— Наистина ще го направя — рече МИ.
— Кога е денят хикс? — попита Снеърсбрук.
— Не знам още, но ще ти съобщя колкото е възможно по-рано. Поне една седмица предварително. Имаме обаче първо да свършим куп неща. — Той й даде фотокопие на страница от каталог. — Ще трябва да купиш един от тези сандъци за транспортиране и да го донесеш в определения ден. Ето този. Той е от онези метални куфари, които телевизионните оператори използват, за да пренасят фината си екипировка. Аз ще разглобя Свен и ще поставя частите в него. Военните ще ни помогнат да го изнесем.
— Брайън, плановете ти все повече замирисват на Макиавели.
— Съжалявам, док, но тук не ме улучи. Като четиринайсетгодишен младеж никога не съм попадал на този термин.