— Искаше да каже, че използваш методите, описани от Николо Макиавели — рече Свен. — Които се характеризират с коварство, двуличие и притворство.
— Думите ти прозвучаха така, сякаш си глътнал речник — рече тя.
— Така е. При това — много речници — отговори машината. Дали в думите й не прозвуча нотка на хумор?
— Може и да е така — каза Брайън. — Но ако двуличието ще ме измъкне оттук, стой само и гледай какъв двуличник ще бъда. Защото охраната се състои от множество войници, а аз съм само един. Единственото ми предимство е, че те ме пазят от евентуално нападение отвън. Надявам се, че не им хрумва мисълта, че мога да нападна отвътре.
— Взе ли решение какво ще правиш, като излезеш оттук?
— Много неща. Първо си помислих да наема стая в хотел и да свикам пресконференция. Да улича генерал Шорхт, да го обвиня в отвличане и тъй нататък. Но смятам, че няма да има смисъл. Той ще има превъзходната възможност да ме нарече неотговорен за постъпките си, може би — не с всичкия си, горкичкото момче, ранено в главата. И хайде обратно в болницата; така няма да получа втора възможност да избягам. Що се отнася до външния свят, възнамерявам да поизчезна малко.
— В Мексико ли?
— Може би. Наистина ли искаш да узнаеш?
— Не. Не мога да издам онова, което не зная. Ще те измъкна оттук, както обещах, а после — какво ще правиш си е твоя работа.
— Ти си абсолютна сладурана, док. И не се безпокой, знам какво правя. Намерих нещо в личните си вещи, които бяха доставени тук. Този план ще сработи, защото наистина е макиавелиански.
Веднага щом тя си отиде, се заловиха за работа. Брайън извади моравия ирландски паспорт от сейфа и свали найлоновата му калъфка. От него го гледаше собствената му физиономия на девет години — с широко отворени и уплашени очи. Брайън Бърн, роден през 1999 г.
— Трябва да се направят две неща — рече той. — Снимката и датата за срока на паспорта трябва да се подменят. Подписът е наред. Едно от нещата, на които монахините ме научиха с помощта на линиите, които чупеха по кокалчетата ми, бе добрият краснопис.
Той отвори паспорта, сложи го на масата и притисна с тежести краищата му, за да не се затваря. Свен се наведе над него, разгледа го отблизо с едно око и сетне се изправи.
— Манипулаторите имат по-висока разделителна способност — рече той и насочи дясната си ръка към паспорта, разглеждайки го с подобието си на показалец. — Няма проблеми да бъдат направени промените, които искаш.
Свен направи няколко снимки на Брайън в близък план, сетне извади увеличено копие — в естествен размер.
— Косата е червена — посочи Брайън. — Трябва да стане черна.
— Не е проблем. Тези манипулатори са ефективни до равнище 40 микрона. Постигнах подходящата боя и сега всяко косъмче на снимката ще бъде боядисано в черно.
Направи го, при това доста бързо.
Уменията на МИ във фалшифицирането бяха не по-малко впечатляващи. Микроманипулаторите махнаха оригиналната снимка, като отстраниха лепилото й парченце по парченце. Ретушираната снимка бе преснета отново и бе направено копие с подходящия за паспорта размер. Преди да бъде залепена, върху нея бяха внимателно копирани и релефните букви на сухия печат. Промяната на датите на издаване и на изтичане на паспорта стана също тъй лесно. Брайън разлисти променения паспорт, а сетне го остави отново на масата.
— Трябва да се променят и тези дати. Тази, подпечатана от митничаря, когато съм напускал Ирландия, и тази, сложена при пристигането ми в Щатите.
Камбанката над вратата дрънна, съобщавайки за наличието на посетител. Той се взря в екрана и видя застаналата пред вратата Шели.
— Здравей, Брайън, току-що се върнах. Отвори моля те, трябва да поговорим за нещо.
Не биваше да влиза. В никакъв случай! Как можеше да й обясни промените в Свен, кога да скрие снимките, парите, пръснати по масата, паспорта? Не можеше да го направи.
— Добре дошла, радвам се да те видя. — Което си бе истина. Трябваше да я види, само че не тук. — Тъкмо се миех, би ли почакала малко? Имах тежък ден. Не бихме ли могли да поговорим на едно питие в клуба?
— Да, разбира се.
Той остави Свен да се труди в усвояването на новата си престъпна кариера и излезе при нея, премигвайки на ярката светлина.
— Какво има? — попита той.
Тя се намръщи, отмахна кичур коса от челото си; пустинната вихрушка ги обгърна.
— Не е просто за обяснение. Нека първо пийнем.
— Надявам се, че новините за баща ти не са лоши. Последният път, когато говорихме, каза, че бил добре.
— Добре е, много по-добре. Оплаква се от болничната храна, което е добър знак. Всъщност, можах да дойда тук и да те видя, само защото положението му е вече стабилно. Скоро ще му направят байпас. Дотогава ще се върна у дома, но исках първо да поговоря с теб.