— Свен-2 анализира доста дълго ИИ на Бъг-офа. Резултатите са безкрайно интересни.
— Убеден съм, че и ти ще ги оцениш като такива — рече Свен-2, включвайки се в разговора при приближаването им. — Доколкото знам плановете ти са да посетиш страна на име Румъния. Да потърсиш следи или улики, които биха могли да те отведат до д-р Бочорт. Прав ли съм?
— Да.
— Няма да е необходимо. Трябва да отидеш в Швейцария. Открих, че тази страна се намира в Европа…
— Знам къде е Швейцария. Но защо ми съобщаваш това?
— Защото забелязах крайно интересна аномалия в софтуера. Отначало не виждах никакъв смисъл в нея и си помислих, че би могла да бъде част от компютърен вирус. Но като я изследвах по-внимателно, открих, че е поредица от команди, скрита в друга поредица, програмирана да заобикаля първата. Чак тогава разкрих, че е шифрован фрагмент, написан на стария компютърен език ЛАМА-3.
— Но това е невъзможно, почти невъзможно. На света има само един човек, който знае този език.
— По-скоро трима. Ти, защото си го написал за собствена употреба. И…
— И ти, защото очевидно си наследил копие от тази част на съзнанието ми! Но кой е третият човек, за когото говориш? Бочорт! Защото той е дешифрирал бележките ми. Но това би могло да означава единствено, че…
— … че това съобщение е предназначено за теб.
— Точно така! И какво се казва в него?
— Подробният анализ на този фрагмент от неизпълним код разкри, че е команда, която гласи: „… действието се преустановява, поради банджакс от типа 2341 8255-8723“.
— Банджакс! Това е ирландски жаргон и означава някакъв вид грешка.
— Съгласен. Чух да използваш термина и проверката в речника разкри произхода му. Ето защо сметнах, че този фрагмент е бил поставен тук, за да привлече вниманието ти. Което означава, че и числата може би имат някакъв смисъл. Един бърз криптоанализ разкри смисъла им.
— На теб — може би да, но на мен те ми звучат просто като числа.
— Не са просто числа, а съобщение.
— Разбираш ли го?
— Мисля, че да. То започва с числата 2 и 3. Ако вземем буквите от азбуката, то тогава първите две числа стават ВС. Което би могло да означава Бочорт23.
— Не е ли прекалено свободно това тълкуване? Може да бъде съкращение на Преди Христа или на Бая Калифорния?
— Може, но ако човек не знае какво търси. Числото 41 е международният код за избиране на Швейцария, 82 е кодът на Сент Мориц. Останалите шест числа биха могли да са на телефонен номер в този град.
Брайън бе поразен. Беше прекалено лесно. Но очевидно не бе просто съвпадение. Дали наистина бе поставен нарочно, специално за него — за да го намери?
— Решението на проблема изглежда се състои в това да се позвъни на този номер — рече Свен.
— Съгласен, но не и оттук или откъдето и да е в тази база. Няма начин да позвъним, докато не изляза оттук и на получа достъп до неподслушван телефон. Свен, ти запомни номера дотогава. Междувременно да турим тая работа настрани.
— Не разбирам този термин.
— Аз го разбирам — рече Свен-2. Нима в думите му прозвуча нотка на интелектуално превъзходство. — Това е ирландски разговорен израз, който означава проблемът да бъде изоставен временно и произхожда от…
— Достатъчно! — нареди Брайън. — Лекцията стана прекалено академична. Би трябвало да станеш училищен преподавател.
— Благодаря ти. Ще обмисля тази възможност.
Брайън замаян погледна рамата, отрупана с електронни елементи, в които се криеше невидим ум, много сходен с човешкия. Моментално в съзнанието му изплува библейски израз: „Какво сътвори, Господи!“
Не, тук нямаше никакъв Бог. Какво бе сътворил самият той!
37.
16 декември 2024
Ерин Снеърсбрук намери записаното от телефона й съобщение, щом излезе от хирургическата зала.
— Здравей, док, Брайън се обажда. Би ли ми телефонирала, когато намериш някоя свободна минутка?
Остави слушалката и усети, че сърцето й се бе поразтуптяло. Усмихна се кисело. Чудесно. Цели три часа оперира тумора в мозъка на онова момче и пулсът й не мръдна през цялото време. А сега само едно телефонно обаждане и тялото й бе готово да пробяга стоте метра за десет секунди. При това очакваше обаждането. Не се боеше от него, просто го очакваше с неохота.
Преди да реши да се обади, си направи двойно еспресо и го изпи почти всичкото. Беше шест часа вечерта. Навярно той нямаше да поиска да се срещнат този ден. Не, бяха се разбрали да й се обади няколко дни предварително. Допи кафето и натисна бутона за автоматично избиране на номера му.
— Получих съобщението ти, Брайън.