— Искам копия от всички данни, разбирай от абсолютно всички. Искам оценката ви, но искам също да имам и всяка дребна улика.
— Да, сър.
— Как най-бързо да стигна до централната болница в Сан Диего?
— С полицейски вертолет. Сега ще повикам един.
Когато отидоха на площадката, вертолетът вече чакаше и с рев се издигна, още щом закопчаха предпазните колани.
— Колко е до Сан Диего? — попита той.
— Около петнайсет минути.
— Направи кръг над Борего Спрингс, преди да поемем за там. Покажи ми пътищата за излизане.
— Разбрано. Ако погледнеш нататък, право на изток през долината покрай необработваемите земи, ще видиш пътя за Солтън сий и Броли. Ако се обърнеш на другата страна, на север край хълмовете в подножието, там пък е панорамният път Солтън сийуей. И той води на изток. До Солтън сий са 40 мили. А сега на юг, там води онова шосе СВ5, с много стръмнини и завои чак догоре, до Алпийското плато. Движението е много бавно. Затова повечето хора използват пътя на Монтесума, ей там. Сега отиваме на запад, ще минем точно отгоре.
Пустинята под тях свърши неочаквано пред стената на заобикалящите я планини. От долината нагоре, като драсната черта, водеше път с две платна, виеше се все по-нависоко и завой след завой стигаше до гористото плато на върха. Докато се издигаха, Беникоф погледна надолу и поклати глава. От долината навън просто не водеше път, по който би могъл да тръгне камион, без да го видят или спрат. И все пак той бе изчезнал. Беникоф пропъди загадката от ума си, изтика я някъде встрани и се замисли за ранения учен. Извади медицинските доклади и ги прочете отново. Бяха мрачни и подтискащи — при толкова жестоки наранявания Брайън вероятно вече бе починал.
Вертолетът се разклати от попадането в топлинните течения над скалистите долини при върха на стръмнината. Отвъд се простираше равното плато с пасища и гори, а напред се виждаше бялата лента на главния път. Селища, градове — и в далечината магистралата. Идеална възможност за бягство на камион. Ако само изключим факта, че той навярно още би се влачил по тези дванадесет километра завои с осемградусов наклон. Забрави го! Мислѝ за Брайън.
Беникоф намери доктор Снеърсбрук в кабинета й. Единствено стоманеносивата й коса бе отстъпила пред възрастта. Самата тя изглеждаше силна и енергична жена, може би малко над петдесетте, излъчваща чувство на сигурност; тя се намръщи леко, докато разглеждаше многоцветното триизмерно изображение пред нея. Ръцете й бяха в специалните моделиращи ръкавици на компютъра, с помощта на които тя завърташе и местеше образа на дисплея, дори сваляше пластовете му един след друг, за да види какво има вътре. Сигурно току-що беше излязла от операционната, защото още носеше синия стерилен костюм и сините ботуши. Когато Снеърсбрук се извърна, Беникоф видя, че тъканта на ръкавите и на гърдите й е пропита с капчици и петна от кръв.
— Ерин Снеърсбрук — представи се тя, докато се ръкуваха. — Не сме се срещали преди, но съм слушала за вас. Алфред Джей Беникоф. Вие сте човекът, който разби съпротивата срещу присаждането на тъкани от човешки ембриони. Това е едно от нещата, които отвориха пътя пред моята работа.
— Благодаря ви. Но това беше отдавна. Сега съм държавен служител, което означава, че повечето от времето ми е заето с изследванията на други хора.
— Погубили сте таланта си.
— Дали бихте предпочели с това да се занимава адвокат?
— Боже опази. Разбрах мисълта ви. Сега да ви кажа за Брайън. Черепът му е отворен и той е включен на поддържащи системи. Чакам следващите данни от ОИ.
— ОИ?
— Обемно изследване. Безкрайно по-добро е и от рентгеновите снимки, и от другите еднотипни изображения. Съчетава резултатите от всички възможни изследвания — както старите томограми и ядреномагнитни резонанси, така и най-модерните октополярни флуоресцентни изображения на антителата. Всички те са събрани заедно в ИКАР-5367 — компютър с пространствена обработка на сигнала. Той може не само да представя изображения с данни от пациента, но също да изтъква или акцентира върху различията между пациента и типичния индивид, или пък да дава измененията в сравнение с по-ранни изследвания на същия пациент. Така че, когато постъпят новите данни за ОИ, ще трябва да вървя. До този момент изпълнявах само спешни процедури, просто за да спася живота на Брайън. Първо цялостна хипотермия, после охлаждане на мозъка, за да се забавят поемането на кислород и всички други обменни процеси. Използвах лекарства за спиране на кръвотечението, предимно RSCH, както и противовъзпалителни хормони. При първата си намеса почистих раната и премахнах загнилата тъкан и костните частици. За да възстановя анатомията на кухината бях принудена да разрежа част от корпус калосум.