— Благодаря, че се обади. Виж какво, мисля, че предложението ти бе добро, би трябвало да направим още няколко сеанса с моя процесор. И ще ги направим тук, в лабораторията, за да можем да използваме и МИ.
— Радвам се, че се съгласи. Утре?
— Не, прекалено скоро е. Имам да свърша някои неща. Какво ще кажеш за четвъртък следобед? Към три?
— Добре. Ще се видим тогава.
Никак не бе добре. Щеше да й се наложи да премести половин дузина срещи, за да се освободи. Е да, но нали бе обещала?
Бе шофирала по този маршрут многократно и точно в три часа следобед в четвъртък мина през портала на „Мегалоуб“. Двама войници седяха на стъпалата пред клиниката.
— Оплаквания ли имате, момчета? — попита тя, като излезе от колата.
— Не, госпожо, ние сме доброволци. Брайън каза, че трябва да се пренесе някаква техника и ние се кандидатирахме.
— Няма нужда, машинарията не е толкова тежка.
— Да, госпожо, но ние сме двама, а вие — една. А и добрият стар Били може да направи сто лицеви опори. Нали не искате всичкото това първокачествено месо да се развали?
— Прав си, не бих искала. — Тя отключи багажника. — Ако бъдете така добри да пренесете този сандък вътре, ще мога да монтирам апаратурата.
Притежаваше известно количество пореста материя, която бе използвала за уплътняване при превоза на машината си за общуване със съзнанието на Брайън от болницата, и сега бе напълнила металния куфар с нея. Следвайки указанията й, войниците натовариха машината и я отнесоха в колата.
— Нали ви казах, че не тежи чак толкова много.
— Така е, госпожо. Но ще я и разтоварим. Обещахме.
— Качвайте се. Ще ви откарам.
— Съжаляваме, госпожо, но има заповед на майора: никакво возене в превозни средства на територията на базата и между сградите.
Те се затичаха и когато тя пристигна, минала по по-дългия, обиколен път, те вече я очакваха. Брайън отвори вратата и двамата войници внесоха куфара, а постовите пред вратата само ги наблюдаваха. Всичко стана съвсем просто.
— През цялото време сърцето ми бе в петите — рече тя, след като вратата се затвори зад тях.
— Успокой се сега, защото истинската забава предстои.
— Забава ли? Бих предпочела и най-сложната операция пред това.
Машината на д-р Снеърсбрук бе разтоварена и грижливо прибрана. Брайън проби с най-тънко свредло здравата стена на металния куфар.
— На Свен никак не му се хареса перспективата да стои на тъмно през цялото време — Той взе едно приличащо на бутон устройство, снабдено с гъвкав кабел. — Ще поставя тук оптичен и звуков сензор. Ще го мушна в дупката и…
— И ще имаш куфар, който ще наблюдава и ще слуша разговорите ти! Нещата стават все по-шантави и по-шантави.
Свен непрекъснато гледаше какво става. Веднага щом Брайън свърши, МИ влезе в металния куфар и се включи към кабела. Роботът сякаш се стопи в контейнера: всяко от множеството разклонения се сгъна и легна до съседното — досущ както остриетата на швейцарски армейски нож. Превърна се в още по-компактна маса, когато дървовидната му структура стана почти еднородна твърда маса на дъното на сандъка. Очните израстъци се прибраха и се завъртяха да проследят как Брайън поставя главата от манекена до централния цилиндричен отсек и добавя шапка, обувки, ръкавици и дрехи, а най-отгоре — и пътна чанта.
— Готов ли си?
— Можеш вече да ме заключиш.
Брайън затвори капака и заключи куфара.
— Това бе етап номер едно — рече той.
— Ще извикаш ли двамата войници да го натоварят в колата?
— В никакъв случай! Те вече трябва да са застъпили наряд по външна охрана, затова избрах именно тях. Сега сандъкът е много по-тежък, отколкото когато го донесоха. И те със сигурност щяха да го забележат. Сега ще се възползваме от помощта на охраната пред вратата, за да го натоварим. Те не са го вдигали и естествено няма да забележат промяната.
— Ти се превръщаш в най-изпечен престъпник, Брайън.
— Идва си съвсем естествено. Дължи се на отвратителното ми детство. Хайде, ела да те запозная със Свен-2. Идентичен е със Свен, който е вече в сандъка, или поне бяха идентични, когато се разделиха. Само гдето Свен-2 е неподвижен, частите за тялото му още не са пристигнали.
— Мога ли да говоря с този твой ИИ?
— Разбира се. И вече се нарича МИ — това е новият термин. Машинен интелект. В тези машини няма нищо изкуствено — те са си съвсем истински. Вътрешните им мрежи изцяло асимилираха най-различни бази данни на общото познание като ЦИК-5 и НОУНЕТ-3. За пръв път в една машина се обединяват няколко начина на мислене, свързани с напречни параноми. И всичко това бе сторено, без да се налага различните видове познание да се обличат в еднаква, стандартна форма. Този МИ се нарича Свен, произлиза от неправилното произношение на седем, защото преди това имахме шест неуспешни опита. Всички те преработваха, но после се разваляха по най-различни причини.