— Не виждам наоколо останки от роботи. Какво направи с тях?
— В тялото на робота няма нищо сбъркано. Проблемът възникваше единствено при зареждането на новия софтуер.
— Мога ли да се намеся? — попита Свен. — И да добавя: някои елементи от предишните версии още си съществуват. Мога да получа достъп до тях, стига да поискам. МИ не умират. Когато нещо се повреди, програмата се променя от момента, в който е възникнал проблемът. Освен това е хубаво човек да помни миналото си.
— Хубаво е също така да имаш и повече от едно минало — намеси се Свен-2. — Като активирам определени групи от немеси, мога да си спомня какво са изпитвали версии три, четири и шест. Всяка моя, всяка наша версия е функционирала добре, преди да се повреди. И всяка е поддала по различен начин.
Снеърсбрук не можеше да повярва на очите си. Да си говори с робот, по-скоро с два робота, за онова, което са изпитали в ранния стадий на развитието си, за травмите, за критичните усещания. Трудно бе човек да запази самообладание при това.
— Нима започвам да намирам личностни различия между двамата Свенове? — попита тя.
— Напълно е възможно — отвърна Брайън. — Те вече не са напълно идентични. След първоначалното им разделяне всеки от тях действа в различна среда. Свен е мобилен, докато Свен-2 не разполага с тяло, има само няколко дистанционно управляеми сензори. Значи сега двамата имат доста различаваща се една от друга памети.
— Но не биха ли могли да се слеят? Така, както ти сля своите спомени и прочетените десетки книги?
— Може би. Но се боя да слея семантичната мрежа на Свен с тази на Свен-2, защото моторно-сензорните им усещания могат да се окажат несъвместими.
— Мисля, че подобно сливане не е за препоръчване — каза Свен-2. — Безпокоя се, че моята управленска структура на средно равнище може да отхвърли цели раздели от представите ми за физическия свят. Поради Принципа на безкомпромисността…
— Това е един от основните ни принципи на действие — добави Свен. — Когато две подагенции дават несъвместими предложения, техните мениджъри започват да губят контрол. А когато това се случи, по-висшестоящият мениджър търси трета агенция, която да поеме от двете. Това обикновено е по-бързо и по-ефикасно действие, отколкото да се парализираш, докато двете спорещи агенции се борят за власт. Именно това се случваше непрекъснато с модел номер две, преди Брайън да преработи цялата управленска система в съзвучие с принципа на Папърт.
— Е, каквото и да каже човек, тези машини са просто изумителни — рече Снеърсбрук. — В тях няма нищо изкуствено и те забележително много приличат на хората по много признаци. И кой знае защо и двете ми приличат донякъде на теб.
— Това не е за чудене, след като семантичните им мрежи се основават на данните, които ти ми зареди от собствения ми мозък. — Брайън погледна часовника си. — Вече е седем часа и е време да спрем. Свен-2, сега тримата тръгваме и да се надяваме, че няма да се върна известно време.
— Пожелавам на теб и на Свен всичко най-хубаво и ще чакам с нетърпение подробен разказ при завръщането ви. Междувременно имам да прочета и проуча маса неща и това ще ме държи достатъчно зает. Освен другото, след като ми липсва мобилност, ще си конструирам виртуална реалност: симулационен, триизмерен, собствен свят.
— Е, ще разполагаш с достатъчно уединение да го сториш. Единственият начин някой да влезе в лабораторията, е да взриви вратата, но мисля, че „Мегалоуб“ няма да погледнат с добро око на подобно действие.
Брайън довлече металния куфар до входната врата, след което я отвори.
— Хей, момчета, не бихте ли помогнали на докторката да пренесе този сандък?
Дори на двамата постови сандъкът да им се стори тежък, те не казаха нищо. Не беше по мъжки да се оплакват, след като другите двама бяха донесли товара с такава лекота.
— Ти върви напред, док — рече Брайън, — а аз ще помогна на момчетата.
Беше й определил точното място, където да спре колата си — на паркинга зад сградата, и бе сигурен, че е спазила инструкциите му. Стигна с войничетата до сградата тъкмо в момента, когато тя докара колата.
— Трябва ли да я заключвам? — попита тя, но веднага прибра ключовете в чантичката си, след като охраната й гарантира пълна сигурност и безопасност.
— Само едно сухо шери — рече тя в клуба и се намръщи, когато Брайън си поръча голямо уиски. Нямаше нужда да поглеждат часовниците си, след като електронният циферблат над бара им показваше времето. Брайън наля много вода в питието си и отпи няколко малки глътки. Говориха си тихо, идваха свободни от наряд войници, други излизаха, а двамата се опитваха с все сили да не гледат постоянно към часовника. Ала въпреки това в мига, в който изтече половин час, Брайън скочи на крака.