Огледа се бързо, трима войници на паркинга се отдалечаваха от него. Нямаше никой друг. Отвори задната врата и се мушна в колата, затвори вратичката, като се стараеше да не издаде шум. Заключи я, легна на задната седалка и се зави с одеялото.
— Той е един разстроен младеж — рече Ерин Снеърсбрук, докато ставаше.
— Всички знаем това — отвърна майор Ууд, — и никак не ни се харесва. Но имаме съответните заповеди и нито аз, нито който и да е друг не е в състояние да направи нещо.
— Тогава ще се обърна към по-високо място. Трябва да се направи нещо, да му помогнем.
— Моля ви, сторете го; пожелавам ви успех.
— Току-що по телефона отново бе много разстроен. Заключил се е в стаята си и не иска да говори с никого.
— Разбираемо е. Може би на сутринта ще е по-добре.
— Ами, да се надяваме.
Той я изпрати до входната врата, понечи да я придружи и до колата. Тя се спря и зарови из чантичката си за ключовете, извади ги, ведно с визитката, която подаде на майора.
— Искам да ми позвъните, майоре, ако нещо в здравословното му състояние ви обезпокои, независимо дали е през деня или през нощта. Надявам се нещо да бъде предприето, преди да е станало твърде късно. Довиждане.
— Ще го направя, докторе. Довиждане.
Тя излезе бавно от сградата и отиде на паркинга. Влезе в колата, но не посмя да погледне към задната седалка. Запали двигателя и се огледа. Наоколо не се виждаше никой.
— Там ли си? — прошепна тя.
— Няма да повярваш! — долетя приглушеният отговор.
Подкара към портала. Кимна на пазачите, бариерата се вдигна и колата пое в обсипаната със звезди тъма.
38.
19 декември 2024
Ерин Снеърсбрук се видя принудена да мине на автопилот, тъй като кракът й натискаше педала за газта все по-силно и по-силно, оттегляше го, само когато се усетеше. Пустинята представляваше океан от мрак, който ги обгръщаше отвсякъде; само фаровете дълбаеха светлинен тунел над извиващата се лента на пътя пред нея. Изминаха почти миля, преди да забележи колата, паркирана на банкета. Намали и спря зад нея. Въздъхна с облекчение, сетне се обърна и заговори през рамо:
— Вече си в безопасност. Можеш да излезеш.
Брайън се подаде от задната седалка.
— Мислех си, че ще се задуша. Няма проблеми, а? Иначе нямаше да сме тук.
— Няма проблеми. Можеш да излизаш. Чакай, нека първо угася фаровете. И вътрешното осветление — за всеки случай.
Брайън излезе в топлия мрак навън. Свободен! За пръв път от година време. Вдиша дълбоко сухия пустинен въздух, позволи си един дълъг миг на взиране в небето, обсипано със звезди досами назъбения силует на планините. Чу вратата на колата да се затваря, Снеърсбрук приближи до него. Той се обърна, погледът му се плъзна покрай нея и спря върху другата кола; изведнъж го обхвана паника — видя, че някой стоеше изправен до нея.
— Кой е там? Какво става?
— Няма нищо, Брайън — рече тихо Снеърсбрук. — Шели е. Тя е тук, за да ти помогне. Знае всичко и е на твоя страна.
Гърлото му така се бе свило, че заговори с голямо усилие:
— Откога знаеш? — попита той приближилата се Шели.
— Едва от миналата седмица. Откакто съобщих на д-р Снеърсбрук, че напускам военните, заради това, което правят с теб. Убедих я, че искам да ти помогна и тя ми повярва.
— И тогава й разказах за плановете ти. Изпитвам сериозни опасения, че още не си готов да се справиш с външния свят, Брайън. Поех пресметнатия риск, че тя е искрена: и това, че сега тук е тя, а не военната полиция, е доказателство, че съм била права. Много се безпокоях за теб и, честно казано, не исках да научиш за нейното участие в тази афера, докато не излезеш на свобода.
Брайън пое дълбоко въздух и потрепера, издиша бавно и се усмихна в тъмнината.
— Права си, док. Мисля, че не бих се съгласил. Но сега, след като е сторено — чувствам се чудесно! Добре дошла на борда, Шели.
— Благодаря и на двама ви, че ми дадохте възможност да помогна. Аз ще дойда с теб. Няма да бъдеш сам.
— Трябва да помисля по този въпрос, но по-късно. А сега най-добре ще е да тръгваме. — Той свали вратовръзката и съблече униформената риза. — Майорът повярва ли на твоята история, док?
— Той те харесва, Брайън, изглежда всички военни те харесват. Сигурна съм, че до сутринта никой няма дори да наближи стаята ти.