— Трябва да купим билети — рече Брайън, докато носачът подпъхваше количката под сандъка. Надяваше се той да разбира английски.
— Няма проблем. Накъде ще пътувате?
— Мексико сити.
— Няма проблем. Вие, хора, само следвай мен.
Откриха с облекчение, че жената с тъжно изражение зад гишето също говореше английски. Да, имало свободно купе първа класа. Архаичната машина до нея избълва два билета, която тя подпечата ръчно. Единственият проблем бяха парите.
— Не взема долари — рече намръщено тя, сякаш Брайън й бе виновен. — Само „монеда насионал“.
— Не можем ли да обменим пари тук? — попита Шели.
— Бюрото вече е затворено.
Паниката на Брайън поспадна, когато носачът каза:
— Имам приятел, сменя пари.
— Къде?
— Ей там, той работи в бар.
Барманът се усмихна широко, зарадван неимоверно, че ще смени песоси за долари.
— Нали разбирате, че курсът ми е по-различен от банковия, защото губя при обмяната?
— Колкото кажете — рече Брайън и му подаде „гущерите“.
— Сигурна съм, че ще те измами — прошепна Шели, докато барманът отиваше към касата си.
— Съгласен съм, но ще се качим на влака, а сега само това има значение.
Измамен или не, но той почувства огромно облекчение, когато видя дебелата пачка песоси, която получи в замяна на доларите си.
Носачът остави сандъка на пода в купето, прибра си десетдоларовия бакшиш и затвори вратата зад себе си — беше дванайсет без осем минути. Шели спусна пердето, а Брайън заключи вратата и отвори сандъка.
— Официалният курс на долара спрямо мексиканското песо е…
— Не ни го съобщавай, моля те — рече Брайън и извади пътната си чанта. — Дотук приятно ли пътува, Свен?
— Ако това да гледаш тъмния багажник на една кола е приятно, то тогава сигурно е било така.
— Оттук нататък не може да бъде по-зле.
Чу се далечно изтракване на буфери, влакът потрепери и полека тръгна; на вратата се почука силно.
— Аз ще се заема с това — речи Шели. — Ти най-добре си почини.
— С удоволствие.
Тя изчака той да затвори сандъка и едва тогава отключи и отвори вратата.
— Билетите, моля — каза кондукторът.
— Да, разбира се — подаде ги тя. Кондукторът ги продупчи и посочи седалките.
— Когато решите да си лягате, просто смъкнете облегалката, леглото е оправено. Горното легло се сваля ей така. Приятно пътуване.
Брайън заключи вратата и се просна на седалката. Бе прекарал наистина тежък ден.
Влакът се люшкаше и набираше скорост, колелетата потракваха по релсите, светлините се носеха край тях. Той дръпна пердето и се взря в отминаващите предградия и последвалите ги ферми.
— Успяхме! — рече Шели. — Не съм виждала по-приятна гледка през живота си.
— Сигурен съм, че гледката е безкрайно интересна — обади се приглушен глас.
— Извинявай — рече Брайън и отвори сандъка. Свен протегна очните си израстъци, за да може и той да вижда през прозореца. Брайън угаси осветлението и всички се загледаха в пейзажа отвън.
— В колко часа пристигаме? — попита Шели.
— В три следобед.
— И после?
Брайън мълчеше, загледан в мрака, колебаеше се.
— Шели, аз все пак мисля, че трябва да извърша това нещо сам.
— Глупости. Щом съм си сложила веднъж главата в торбата, нали така се казва?
— Да, и този израз се използва и в Ирландия.
— Убеден съм, че трябва да приемеш предложението на Шели да помогне — каза Свен.
— Нима съм искал мнението ти?
— Не. Но предложението й е добро. Ти си прекарал тежко заболяване, имаш празноти в паметта си. Можеш да се възползваш от помощта й. Приеми я.
— Оставам в малцинство — въздъхна Брайън. — Планът е прост, но ще е добре ако си носиш паспорта.
— Нося го. Взех го още щом д-р Снеърсбрук спомена, че ще те откарва до мексиканската граница.
— Онова, което трябва да направя, е да съм една крачка пред онези, които ще ме търсят.
— Ще се скриеш в Мексико ли?
— Мислих за това, но няма смисъл. Мексиканската и американската полиция си сътрудничат добре в преследването на наркотрафикантите. Сигурен съм, че ако му се наложи, генерал Шорхт ще ме обяви и за престъпник. Затова трябва да напусна Мексико. Проверих разписанията: има множество полети от Мексико сити привечер. Затова ще си вземем билети и ще напуснем страната.
— Имаш ли идея в каква посока?
— Разбира се. Към Ирландия. Навярно ще си спомниш, че съм ирландски гражданин.
— Блестяща идея. Значи пристигаме в Ирландия. И после?
— Ще се опитам да открия д-р Бочорт, ако е още жив. А това навярно ще означава пътуване до Румъния. Хората, които откраднаха първия ми ИИ и се опитаха да ме убият, още са на свобода. Аз ще ги открия. Поради ред причини. Едно от тях може да е и отмъщение, но главната е оцеляването. След като заплахата изчезне, ще мога да живея, без да се озъртам непрекъснато. И генерал Шорхт няма да има повече извинение, за да ми причинява неприятности.