— Има ли други превозвачи освен американски? — попита Шели, а Брайън й кимна одобрително. След като се бяха измъкнали успешно от Щатите, нямаше защо да бързат да се завърнат, па макар и за кратко. В крайна сметка се спряха на полет на „Мекс Еър“ до Хавана, Куба, откъдето няколко часа по-късно за Шанън излиташе „Туполев“ на „Аерофлот“. Цените бяха в песоси, но агентът се обади в банката да научи текущия курс на долара.
— Нека си запазим парите — рече Шели. — Ще ни потрябват. Да използваме вместо тях кредитната ми карта.
— Ще те проследят по нея.
— Досущ като с телефона — ще бъдем вече далеч.
— Можете да платите в брой или с кредитна карта — рече агентът и извади резервационния формуляр. — Американски ли са паспортите ви?
— Единият. Другият е ирландски.
— Добре. Ще ни отнеме само няколко минути. — Компютърната връзка провери сметката по кредитната карта, направи резервации и отпечата билетите. — Надявам се пътуването ви да бъде приятно.
— Аз също — рече Брайън, когато вече бяха излезли на улицата. Въпросът на агента за паспортите им му напомни неприятно, че щеше да им се наложи да минат през граничен контрол. В пътеводителите това се посочваше ясно и той знаеше, че ще трябва да се преодолее тази неприятност. Надяваше се да я избегнат чрез така наречената мордида. Скоро щеше да разбере дали щеше да успее.
— Студено ми е — рече Шели. — Имаме ли време да купим шлифер, а може би и някой пуловер?
Той погледна часовника си.
— Добре идея. Разполагаме с предостатъчно време до полета. Дай да опитаме ей онзи универсален магазин.
Той си купи още две ризи, бельо, леко сако и шлифер: само най-необходимите неща, които да се поберат в пътна чанта. Шели направи много повече покупки: тъй добре напазарува, че се наложи да си вземе и втори куфар. Върнаха се на гарата, Брайън изрови квитанцията, прибраха си Свен и багажа и взеха такси до летището.
На пункта за проверка на билетите нямаха проблеми. Видяха как чантата на Шели и сандъка с МИ бавно се носеха по транспортната лента; в това време служителката на летището откъсна листи от билетите им и ги прикрепи към бордните им карти.
— Мога ли да видя паспортите ви, моля?
Първото препятствие бе лесно за преодоляване. Тя трябваше единствено да погледне първата страница на паспортите им и да се увери, че са валидни, с неизтекъл срок. Усмихна се и им ги върна. Шели мина първа проверката за безопасност. Той я последва, стиснал в ръка бордната си карта и паспорта; остави чантата си на лентата за рентгеновата проверка и пристъпи към арката до нея. Арката изпиука и служителят по охраната се обърна към него с мрачен и подозрителен поглед.
Той извади монетите от джоба си, дори разкопча и свали колана си с бронзова катарама и ги остави на подноса. Застана отново под арката и тя отново изпиука.
Едва тогава Брайън се досети какво ставаше. Магнитното поле засичаше метал… и електронни платки.
— Главата ми — рече той и посочи към ухото си. — Катастрофа, операция. — Нямаше нужда да им споменава за компютри, колкото по-просто, толкова по-добре. — Имам метална пластина на главата си.
Охранителят бе крайно заинтригуван от това. Използва ръчния си детектор и той запиукваше само когато наближеше до главата на Брайън. Естествено там не можеше да има никакво оръжие и пазачът му махна с ръка да премине. Всички просто си гледаха работата.
Включително и митничарят. Беше мургав мъж с елегантен мустак. Брайън му подаде паспорта си и той го запрелиства бавно, стигна до края и отново се върна към началото. Вдигна поглед и се намръщи.
— Не виждам да имате виза, която да показва откъде сте влезли в Мексико.
— Сигурен ли сте? Мога ли да видя паспорта си?
Престори се, че го разглежда и с голямото опасение, че се прави на глупак, мушна между страниците една стодоларова банкнота. Едно е да си чел за подкупите, друго е да опиташ да подкупиш. Беше сигурен, че само след миг ще го арестуват.
— Не знаех, че ми трябва виза. Пресякохме границата с кола. Не знаех за визата.
Той подаде отново паспорта си и загледа с ужас как митничарят го разгръща.
— Случват се такива работи — рече офицерът. — Възможни са грешки. Но ще ви трябват две визи. Едната — входна, другата — изходна. Ако дамата е с вас, то и тя ще се нуждае от две визи.
Мъжът придоби отегчен вид и върна паспорта без да го подпечата. Брайън прелисти страниците му — нито виза, нито пари — и едва тогава разбра за какво ставаше дума.