— Ами багажът ми?
— Можете да си го вземете. Машината ще бъде освободена веднага, след като някой митнически брокер попълни формулярите и се платят митото, данъка добавена стойност и още подобни. Няма други проблеми.
— Значи съм свободен да си вървя?
— Да, но не и надалеч. Бих препоръчал засега хотела на летището. Аз ще уредя всичките тези документи, колкото мога по-бързо, но трябва да разберете, че понятието „бързо“ в Ирландия е относително. Нали разбирате, като в онзи виц за ирландския лингвист. Чували ли сте го?
— Мисля, че не…
— Много ще ви хареса. На някакъв международен езиков конгрес испанският езиковед попитал ирландския си колега има ли дума в ирландския, която да съответства на испанската „маняна“24. Е, нашият човек помислил, помислил и рекъл: „Да, имаме, разбира се, но просто не съдържа значението на такава ужасна спешност.“ — Фъргъс се удари по колената и избухна в смях, достатъчен и за тримата.
Той им помогна да си вземат багажа и мострата на робота, вече освободени от митницата. По време на краткото пътуване до хотела чуха още три типично ирландски вица. Със същия успех можеха да бъдат полски или еврейски.
Фъргъс Дъфи ги остави пред хотела и обеща да позвъни на сутринта. Докато разговаряха, Шели ги регистрира в хотела, върна се с два ключа и с някакъв архаичен носач с количка.
— Ти си в една стая със Свен — рече тя; последваха възрастния мъж към асансьора. — Нямам никакво желание да хвана настинката ти. Ще разопаковам багажа и ще си почина. Ще ти се обадя веднага, щом се почувствам малко повече човек.
— Има ли някакви причини, поради които трябва да остана в този сандък? — попита Свен, когато Брайън отвори капака. — Бих се радвал, ако може малко да се пораздвижа.
— Разбира се. — Брайън кихна гръмогласно, сетне монтира дясната ръка на Свен и извади чантичката с тоалетните си принадлежности.
— Какво е напрежението на електричеството в Ирландия? — попита Свен, докато монтираше другата си ръка.
— Двеста и двайсет волта.
— Лесна работа да се включа. Ще си заредя батериите. Ще ги използвам, докато намерим ново гориво за клетките.
Брайън намери опаковка антихистаминови таблетки в чантичката си и глътна една с чаша вода. Седна на стола и разбра, че за пръв път — откога, от два дни? — най-сетне бе спрял да бяга. Телефонът се намираше на масичката до него и му напомни за мистериозния номер, който Свен-2 бе открил. Дали бе възможно да е наистина швейцарски номер? Таен номер на избягалия там д-р Бочорт? Още не бе мислил достатъчно по тази хипотеза, но можеше поне да опита да се обади, преди да е хукнал да обикаля Европа. Имаше само един начин да открие дали хипотезата на Свен-2 има смисъл. Той посегна към телефона и се спря.
Дали телефонът не се подслушваше? Или вече се бе превърнал в параноик след непрекъснатото следене от страна на генерал Шорхт? Но тук той бе обект на полицейско разследване и затова бе напълно възможно телефонът да се подслушва. Отдръпна ръка от апарата и извади от джоба си телефонната фонокарта. Пишеше, че е на стойност пет лири, а той бе изхарчил съвсем малко от тях. Остатъкът щеше да му стигне да позвъни до Швейцария. Отиде до прозореца и погледна навън. Слънцето бе пробило облаците, но улиците още бяха мокри от дъжда. През една пресечка се намираше кафява сграда с надпис „Пади Мърфи“ над закритите с пердета прозорци. Кръчма — идеалното място. Можеше да си поръча една халба и да се обади оттам. Бе позадрямал на стола си и подскочи, когато почукването на Шели на вратата го сепна. Бе облякла пуловер със смела индианска кройка.
— Изглеждаш чудесно — рече той.
— Радвам се, че поне един от двама ни изглежда така. А ти имаш такъв вид, сякаш са те прекарали през центрофуга.
— Така се и чувствам. Ще се измия и обръсна, след което ще идем до кръчмата.
— Не би ли трябвало да поспиш, вместо да пиеш?
— Може би — извика й той през отворената врата, — но искам първо да позвъня на онзи номер, който Свен-2 си мисли, че е открил.
— Какъв номер? Какво, за Бога, говориш?
— Вероятността е много малка, но си струва човек да опита.
— Правим се на загадъчни, така ли?
— Не. Но първо ще се опитам да се обадя. Едва тогава ще има за какво да си говорим. Свен, не съм записал номера. Какъв беше?
— 41 336 709.
Брайън го записа на гърба на отрязъка от бордната си карта.