— Не се безпокой. Сега, след като сме тук, се чувствам много по-спокоен и сигурен. Обади се.
Брайън тъкмо допиваше кафето си, ведно с второ бренди, когато Шели се присъедини към него.
— Тази комбинация ми се вижда смъртоносна, но интересна — рече тя и се огледа за сервитьор. — Имаш ли нещо против да я опитам и аз?
— Ще се засегна, ако не опиташ.
— Изглеждаш още по-добре.
— И се чувствам по-добре. Храната, сънят, хапчетата — и за капак свободата. Всъщност, дори не мога да се сетя кога съм се чувствал по-добре.
— Това е най-хубавата новина! — усмихна се тя, протегна ръка и стисна неговата. В това време сервитьорът донесе подноса на масата и тя отдръпна ръката си.
Това докосване предизвика у Брайън някаква топла вълна, която бе неочаквана новост за него и той се усмихна широко. Свободен за момента, далеч от всякакви отговорности и тревоги. Навън плющеше дъжд, но вътре бе топло и безопасно: някакъв капсулиран миг на мир и щастие.
— За теб, Шели — вдигна чаша той, след като сервитьорът си тръгна. — И за всичко онова, което направи за мен.
— То е съвсем малко, Брайън. По-скоро бих пила за теб. И за свободата ти.
Двамата с усмивка чукнаха чашите си и пиха.
— Аз наистина мога да се пристрастя към това нещо — рече той. — Как мина разговорът ти?
— Не се състоя. Дори и телефонистката не успя да се свърже. Каза да опитам по-късно.
— Не мога да повярвам. Телефонните разговори винаги се осъществяват.
Тя се засмя.
— Но очевидно това не важи за Ирландия.
— Сигурна ли си, че си набрала верния номер?
— Съвсем.
— Най-добре преди да позвъниш отново да провериш в указателя.
— Добра идея. Хайде да си допием питиетата и ще го направя веднага, от кабината във фоайето.
Кабината бе заета и след малко Шели поклати глава.
— Няма смисъл да чакаме, ще отидем в стаята ми.
По-лесно бе да се изкачат по стълбите, отколкото да чакат архаичния асансьор. Шели отключи вратата, отвори я и запали осветлението.
— По-голяма е от моята — рече Брайън, — по-скоро прилича на апартамент.
— Може би управителят има слабост към жените. Искаш ли да пийнеш нещо от безмитния алкохол, докато аз се обаждам?
— Да, моля, малко от онази огнена водка, която купи по време на полета с „Аерофлот“, за да го понесем по-леко.
Тя набра номера на автоматичния международен указател и каза името и адреса на братовчедка си, но се наложи да ги повтори два пъти, преди програмата да остане доволна. Записа номера и се разсмя.
— Оказа се прав за телефонните разговори, моля Ирландия за извинение. Записала съм погрешно една от цифрите.
— Ще пия за технологиите.
Той изпразни чашата си, напълни я и пийна отново, потънал в лека и приятна омая. Навярно се напиваше, но какво от това? Това бе за удоволствие, а не за да забрави — разликата бе голяма. Разговорът този път се осъществи и той се заслуша с половин ухо в гласа на Шели. Изглеждаше облекчена, значи новините бяха добри. Последва още малко бъбрене за семейството и сетне тя затвори телефона.
— Оттук, където седя, струва ми се, че всичко е наред, нали?
— Така е. Няма никакви проблеми и прогнозите са добри. Толкова добри, че вече мислят за насрочване на операцията.
— Наистина добри новини — той се изправи с мъка на крака. — Най-добре да си вървя. Беше чудесна вечер.
— Не бих могла да не се съглася — рече тя. — Лека нощ, Брайън.
Беше съвсем естествено да го целуне по бузата — просто целувка за довиждане.
Но не бе чак толкова просто. Изведнъж тя усети, че той й връща целувката с неочаквана топлина, на която тя отвърна. Никой от двамата не бе очаквал това и никой не можа да каже „не“.
Това бе просто близост, естествено удоволствие, естествено сливане. За Брайън беше емоция, чувство, нещо, което се прави без човек да мисли, без логика. Някъде в дълбините на съзнанието му проблясна за миг споменът за Ким, но той бързо отхвърли мисълта. Не и Ким, това бе друго. Това бе по-различно, много по-хубаво.
Ала не му бе възможно да измести Ким. Не самата Ким, а спомена за чувствата му, гнева си, че бе изгубил самообладание.
Сетне всичко това изчезна. Брайън усети, че нещо не бе наред. В тъмнината голото тяло на Шели се притискаше към неговото; но той не бе възбуден. Усещаше се изцеден, отчужден, мек — там, където трябваше да бъде корав, изпитваше огромно отвращение към всичко, което ставаше. Обърна се гърбом към нея, дръпна се, когато тя го погали по рамото.