41.
21 декември 2024
Когато стигнаха до гарата на Лимърик, дъждът се бе превърнал във фина мъгла. Брайън излезе пръв от таксито, за да плати на шофьора и застана така, че да му попречи да види как Свен се измъква и застава в сянката. Гарата бе пуста, павилионът — затворен, над гишето за билети светеше самотна лампа.
— Ето ги телефоните! — рече Брайън. — Надявам се наистина този път да ми дадеш верния номер.
— Ако искаш, сам ще го набера.
— Не, благодаря. Само ми го кажи и сетне намери някой тъмен ъгъл, където да се скриеш.
Брайън набра поредицата от числа. Вслуша се в електронните сигнали. Дали това наистина бе телефонен номер или онзи швейцарски компютър пак щеше да му каже да върви на майната си?
Когато чу сигнала „свободно“, напрежението му поспадна. Четири, пет позвънявания — и тогава някой вдигна слушалката.
— Явол! — Мъжки глас.
— Извинете, но това 55–8723 в Сент Мориц ли е? — Последва само мълчание, но от другата страна не затвориха. — Ало, чувате ли ме? За съжаление не говоря немски.
— Ще ми кажете ли кой сте? Или може би аз вече знам. Да ни би случайно първото ви име да е Брайън?
— Да, така е. Откъде го знаете, с кого говоря?
— Ела в Сент Мориц. Обади ми се, като пристигнеш.
Последва изщракване и връзката прекъсна.
— Много добри новини, наистина — рече Свен, когато Брайън отиде до МИ.
— Пак подслушваше?
— Просто предохранителна мярка. Доколкото можах да разбера, аз единствен го правех. Ще тръгваме ли за Сент Мориц?
— Не и веднага. Преди да хукнем насам-натам, ще трябва първо да съставим план.
— Мога ли да предложа първо да направим отвличащ маньовър? Прегледах базата данни с разписанията, след по-малко от час оттук тръгва влак за Дъблин. Може би ще бъде разумно да купиш два билета, после да питаш нещо на гишето малко преди влакът да тръгне. Ако някой ни търси, то лесно ще открие шофьора на таксито и той ще го насочи към гарата. Една такава хитрост би могла…
— Би могла да обърка следите ни. Ти си роден или конструиран конспиратор, старче. И след като купим билетите и влакът замине — какво следва? Да идем в някой хотел?
— Това е една от възможностите, но сега разработвам други. Бих ли могъл да предложа, след като купиш билетите, да изчакаш тръгването на влака в някоя кръчма?
— Цялата тази работа ще ме превърне в алкохолик. И докато съм в кръчмата, ти какво точно ще правиш?
— Ще разработвам другите възможности.
Свен се присъедини към Брайън четирийсет и пет минути по-късно, когато той излезе от кръчмата.
— Изпих халба „Смитуикс“ да убия този час — рече Брайън. — И се заклевам повече да не вкуся алкохол. Как вървят твоите разработки?
— Чудесно. Ще те чакам на сто метра източно от гарата. Ела при мен, след като поговориш с билетопродавача.
И преди Брайън да успее да го попита нещо, МИ изчезна. Пред гишето имаше малка опашка и той се нареди последен. Попита за връзките на влака за Дъблин с влакове за Белфаст. Бе сигурен, че касиерът ще го запомни, защото го принуди да направи справка на терминала си. След това излезе на перона, мина покрай влака, обърна се и пое обратно. Бе уверен, че никой не забеляза как се измъкна в тъмнината от гарата. Мина под дъжда покрай редиците паркирани до тротоара коли към уреченото място.
Само че Свен го нямаше там — входът на магазина бе тъмен, пуст и мокър. Нима го бе подминал? Или бе в следващия вход? И той се оказа пуст.
— Насам — рече Свен от прозорчето на най-близката кола. — Вратата е отключена.
Потресен и без да е в състояние да обели и дума, Брайън се качи в колата. Свен запали двигателя, пусна фаровете и плавно потегли. МИ бе махнал главата си и бе протегнал напред очи, стиснал волана в многоклонеста хватка.
— Не знаех, че можеш да шофираш. — Брайън усети безсмислието на думите си, още щом ги изрече.
— Наблюдавах как се кара кола в таксито. Докато те чаках, извиках една програма-тренажор за обучение на шофьори, която бе попаднала ведно с някои други файлове. Сетне я програмирах в мощна виртуална реалност. Ускорих я до максимална степен и така за няколко минути успях да акумулирам еквивалента на многогодишен шофьорски опит.
— Изпълнен съм с възхищение. И почти се боя да те попитам откъде взе тази кола.
— Откраднах я, разбира се.
— Тъкмо за това се боях да попитам.
— Не се страхувай, че ще ни хванат. Взех колата от заключения паркинг на един продавач на коли. Още преди да отвори сутринта, ние вече няма да караме точно тази кола.
— Ние ли? И къде ще бъдем? Ако нямаш нищо против, бих ли могъл да узная нещо за плана?