— От използваната фразеология разбирам, че си саркастичен и съжалявам, ако съм те обидил. Когато разговаряхме последния път, имах наум няколко възможности. Тази се оказа най-практична. Ако я одобриш, оттук отиваме с колата до Корк Сити. Ако не я одобриш, ще предложа алтернативни варианти.
— Дотук този изглежда добър. Но защо в Корк?
— Защото е пристанище и има всекидневна фериботна връзка със Суонси. Това пък е град в Уелс, който на свой ред се намира на най-големия от група острови, наричани Британски архипелаг. Оттам е възможно да се поеме по магистрална мрежа към тунел, който води до континентална Европа. Швейцария е държава, намираща се на този континент.
— И всичко това без да се изискват паспорти?
— Проучих съответните бази данни. Европейската икономическа общност образува митнически съюз. Паспортът е необходим, ако влизаш в която и да е страна от съюза отвън. След което няма нужда да си показваш паспорта. Швейцария обаче не е член на тази група страни. Мислех си да отложим този проблем, докато стигнем до границата на тази държава.
Брайън пое дълбоко дъх, гледаше как чистачките шляпат насам-натам и му бе трудно да повярва, че всичко това наистина се случваше.
— Тогава, доколкото разбирам, ти възнамеряваш да откраднеш и изоставиш няколко коли и да стигнем до Швейцария с кола?
— Точно така.
— Ще се наложи в най-скоро време аз и ти да си поговорим на тема морал и честност.
— Вече сме го правили, но ще се радвам да разширим обсега на предишните ни дискусии.
Брайън се усмихна в тъмнината. Да, всичко това се случваше. Свен нямаше проблеми да отключи затворен гараж и да включи запалването на колата. След като МИ бе анализирал как действа автомобилът, шофирането за него бе очевидно самата простота. А той пък разполагаше с достатъчно пари за гориво и за фериботните билети.
— Тая работа с ферибота няма да стане. Мога да си представя лицата им, когато вкараш колата в кораба — с тези три очни израстъка, които се взират през предното стъкло. Направо ще получат удар!
— Не бих искал това да се случи и затова моите планове предвиждат ти да качиш колата на ферибота. Аз ще си бъда в багажника.
— Но аз не мога да шофирам.
— Това няма да е проблем. В паметта си имам записани копия от твоята лична моторно-координационна машинария. Освен това притежавам необходимия комплект копия от личната ти семантична мрежа и от други твои представи и познания. Ще те обуча как да шофираш.
— И как ще стане това?
— Чрез прехвърляне.
Свен остана неподвижен за няколко секунди, след което се протегна и докосна с една от клонките си терминала под кожата на Брайън.
— Готово. Можеш да поемеш волана.
Свен спря колата на банкета и излезе. Брайън зае мястото му. Включи на скорост и плавно пое по пътя.
— Не мога да повярвам. Карам без дори да се замислям за това, сякаш съм го правил цял живот.
— Разбира се. Прехвърлих на сензомоторния клонинг еквивалента на доста голяма база данни за това умение, основаваща се на натрупан опит. След което заредих получилите се различия в имплантирания ти компютър. Не би трябвало да има разлики между зареденото и личния ти опит.
Отново си смениха местата. Да, планът щеше да успее, помисли си Брайън! Свен знаеше, че иска да пристигне в Швейцария, колкото е възможно по-скоро, затова бе направил всичко, което бе по силите му, за да могат да го осъществят. Щеше да разсъждава за морала някой друг път; сега бе прекалено уморен, прекалено болен. Да вземем, например, колите. Доколкото това го засягаше, си струваше да осеят пътя си през Европа с откраднати коли, за да намерят д-р Бочорт.
— Увеличи малко отоплението, Свен, и ме събуди само ако се наложи.
Той нахлупи ниско шапката си и се отпусна с удоволствие на седалката.
Много уморен, но безкрайно доволен от шофьорските си умения Брайън сръчно качи колата на ферибота в Корк. Паркира, дръпна ръчната спирачка, заключи колата и намери кабината си. Една нощ, прекарана в легло, щеше да му дойде много добре. Надяваше се, че на Свен щеше да му се хареса карцера в багажника на колата. Трябва вече да бе свикнал.
Ако ги следяха, то нямаше никакви улики за това. Шофираха нощем, през деня отсядаха в хотели. Единственият малък проблем на Брайън при шофирането възникна, когато трябваше да качи последната от поредицата откраднати коли на влака, който минаваше през тунела под Ламанша. Ала той вече бе шофирал достатъчно дълго по магистралите на Англия и се справи прилично. Прекосиха Франция без проблеми, ако не се броят безкрайните такси за магистралите, които трябваше да плащат на будките, разположени тъй близко, че се наложи Брайън да кара през повечето време. Малко преди зазоряване от тъмнината пред тях изплува някаква табела.