Беникоф поклати глава.
— Не ви разбирам, докторе. Ще отворите мозъка му и ще откриете кои са съответните части на един милион различни срязани нервни влакна? Това ще ви отнеме години.
— Така щеше да бъде, ако се налагаше да ги свързвам едно по едно. Но с помощта на компютърните микрохирургически технологии може да се оперира на много места едновременно. Паралелният ни компютър може да идентифицира по няколко срязани връзки на секунда, а всеки ден има по 86 400 секунди. Ако всичко се развива според предвижданията ми, процесът на сондиране в паметта би трябвало да отнеме само няколко дни, за да бъдат идентифицирани и маркирани нервните влакна, които трябва да свържем отново.
— Може ли да се направи това?
— Не е лесно. Когато нервното влакно е отрязано от майчината клетка, то умира. За щастие празната тръбичка на мъртвата клетка остава на мястото си, а това прави възможно повторното израстване на нерва. Ще използвам разработени от мен самата елементи за имплантиране, които ще контролират израстването. — Снеърсбрук въздъхна: — А после, е, страхувам се, че това ще бъде само началото на възстановяването на нервите. Въпросът не е просто да се съединят всички разкъсани нерви, които виждаме.
— Защо не е достатъчно?
— Защото трябва да възстановим оригиналните връзки. А проблемът е, че всички нервни влакна изглеждат еднакво и са почти едни и същи. Неразличими. Но ние трябва да ги съединим правилно, за да възстановим точно предишните връзки в мозъка. Виждате ли, паметта не е нито в мозъчните клетки, нито в нервните влакна. Тя е просто в начина на разположението на връзките между тях. За да станат нещата както трябва, ще ни е нужен и трети етап — след като приключим втория днес. След това ще трябва да намерим начин да достигнем до различните нива на паметта му и да ги изследваме — и в зависимост от резултата да пренаредим новите връзки. Това не е правено никога досега и не съм сигурна дали на този етап мога да го постигна. А, ето че е готово.
Влезе забързан техник с касета за мултисканиране на ОИ и я сложи в проектора: триизмерната холограма се появи сякаш изневиделица. Снеърсбрук я огледа внимателно, после кимна мрачно.
— Сега, след като видях степента на поражението, мога да довърша отстраняването на мъртвата тъкан и да се подготвя за втория жизненоважен етап на операцията — възстановяването на връзките.
— Какво точно смятате да направите?
— Ще използвам някои нови техники. Надявам се да успея да открия точно каква роля е изпълнявало всяко от нервните влакна при предишните умствени дейности на Брайън, но първо трябва да разбера къде е функционирало всяко от тях в схемата на семантичните нервни мрежи на пациента. Тъкмо тези паяжини на мозъчните връзки са основата на нашите знания и умствени процеси. Трябва да направя също така съдбоносната стъпка — да разрежа останалите части от корпус калосум. Това ще ми предостави уникалната възможност да изградя връзки между почти всички части на мозъчната кора. Ще бъде опасно, но ще даде най-голям шанс за пълното повторно свързване на двете полукълба.
— Трябва да науча повече по този въпрос — каза Беникоф. — Имам ли шанс да бъда допуснат да наблюдавам операцията?
— Съвсем реален. Пускала съм в операционната до петима наблюдаващи, да дишат вкупом във врата ми. Нямам нищо против, стига да не ми пречите. Откъде се взе този внезапен интерес?
— Той е нещо повече от болезнено любопитство, уверявам ви. Описахте използваните апаратури и това, което могат да правят. Искам да ги видя в действие. Ако искам изобщо да науча нещо за изкуствения интелект, трябва да знам повече за тях.
— Разбирам. Тогава елате с мен.
3.
10 февруари 2023
Беникоф, облечен в стерилна престилка и с маска на лицето, обут с еластични ботуши върху обувките, опря гръб о зелените плочки на стената в операционната и се опита да стане невидим. На тавана имаше две големи осветителни тела на релси, които сестрата започна да придвижва и наглася, докато дежурният хирург остана доволен от положението им. На масата, върху неподвижното тяло на Брайън, подобно на палатка бяха прикрепени стерилни сини чаршафи. Само главата му оставаше открита, подаваше се извън края на масата и беше фиксирана неподвижно със заострените стоманени шипове на държателя. Те бяха три, преминаваха през кожата на скалпа му и завършваха забити здраво в костта под нея. Превръзките, покриващи двете огнестрелни рани, изглеждаха ослепително бели в контраст с оранжевия цвят на черепа му, избръснат гладко и обработен с дезинфекциращо средство.