— Добре дошли в Стокхолм, мистър Гика — рече високата руса администратори. — Ето ключа ви, стая 32, на третия етаж. Асансьорът е отзад, носачът ще отнесе багажа ви. Надявам се престоят ви в Стокхолм да ви хареса.
— Сигурен съм, че ще бъде така.
И това бе самата истина. Сега вече се намираше в град, в който щеше да спре да бяга, да престане да се крие. А когато напуснеше Швеция, щеше да е отново самият той — свободен човек за пръв път след раняването си.
— Хайде, излизай, Свен — рече той. Куфарът се отключи и се отвори. — Затвори куфара и го запази като сувенир.
— Бих се радвал, ако ми обясниш какво си намислил — рече МИ, след като се измъкна от куфара.
— Свободата има един и същ смисъл и за мен, и за теб. Това е демократична и либерална страна със справедливи закони. Сигурен съм, че всички жители ще се радват да видят как се наслаждаваш на свободата в града им. Швеция не принадлежи към никакъв военен блок. Което означава, че любимците на генерал Шорхт не могат да се докопат тук до мен. Ще останем, докато не съм абсолютно сигурен, че са премахнати всички заплахи. А сега нека се обадя, за да задвижа лавината.
Той взе телефона и набра номера.
— Обаждаш се на Беникоф — рече Свен. — Предполагам си обмислил всички възможни последици от това си действие?
— Едва ли съм мислил за нещо друго през последната седмица…
— Тук е Беникоф. Говорете.
— Добро утро, Бен. Надявам се да си добре.
— Брайън! Ти добре ли си? И какво, по дяволите, търсиш в Стокхолм?
Естествено телефонът съобщаваше и координатите на мястото, откъдето звънеше.
— Наслаждавам се на свободата, Бен. Наистина, чувствам се добре. Не, не говори, моля те. Можеш ли да ми извадиш валиден американски паспорт и да ми го донесеш?
— Да, мисля, че мога, макар че е навечерието на Нова година и…
— Достатъчно. Никакви „и“ и никакви въпроси. Даваш ми паспорта и аз ти съобщавам за всичко случило се. Приятен полет. — Той затвори телефона, който иззвъня само миг по-късно.
— Обажда се отново Беникоф — рече Свен.
— Тогава няма смисъл да му отговарям, нали? Когато влизахме, забеляза ли онзи малък бар, вдясно от фоайето?
— Видях го.
— Ще дойдеш ли с мен да опитам първата си шведска бира? И не си давай труда да се обличаш за случая.
— Не възнамеряваш ли да ми съобщиш какво смяташ да правиш?
— Ще ти съобщя в бара. Идваш ли?
— Ще те придружа с най-голямо удоволствие. С нетърпение очаквам това изживяване.
Асансьорът бе празен, но на партера го очакваше възрастен швед.
— Добър ден! — поздрави на шведски Свен, докато излизаха.
— Добър ден! — отвърна мъжът и отстъпи встрани. Очите му обаче бяха широко ококорени, когато се обърна да ги изгледа.
— Швеция е много толерантна страна — каза Свен. — След като имам подобно име, реших, че ще е разумно, ако извърша някои лингвистични проучвания, особено след като ми каза накъде сме се запътили.
Администраторката, досущ като всички администраторки по света, бе виждала всякакви неща и само им се усмихна: сякаш във фоайето й непрекъснато се разхождаха триоки машини.
— Ако отивате в бара, ще повикам някой да ви обслужи.
Униформената сервитьорка не бе толкова хладнокръвна. Не смееше да излезе иззад бара и да вземе поръчката им. Ако изобщо говореше английски, то сигурно го бе забравила до думица, когато Брайън поиска една бира.
— Приятелят ми иска една бира — каза Свен отново на шведски, — една шведска бира, благодаря.
— Да — ахна тя и изхвърча в стаята зад бара. Когато се появи отново с бутилка бира и чаша, бе повъзвърнала самообладанието си, но не смееше да мине покрай Свен. Вместо това заобиколи покрай съседната маса, за да обслужи Брайън и се върна пак по обиколния път.
— Много интересно преживяване — рече Свен. — Харесва ли ти бирата?
— Много.
— Тогава ще ми кажеш ли какво си си наумил?
— Това, което виждаш. Планът ми за атака се основава върху факта, че военните обичат потайността и ненавиждат прожекторите. Към края на миналия век, преди истината да лъсне, черният бюджет на Съединените Щати е прикривал разходи от над осемдесет милиарда долара годишно за напълно безсмислени неща, като бомбардировача Стелт например. Очевидно е, че генерал Шорхт играе същата игра с мен в името на националната сигурност: държи ме затворен, държи в тайна съществуването ми. Е, аз обаче избягах. Светът скоро ще узнае, че съм тук, ще разбере и за твоето съществувание. Ние излязохме от зимника на слънчева светлина. Няма да разкривам никакви подробности за конструкцията на ИИ — това е търговска тайна и в мой интерес е да си държа устата добре затворена. Ще те помоля и ти да не влизаш в подробности.