— Прав си, опитвах се да се пошегувам.
Снеърсбрук ги гледаше мълчаливо. В един миг Свен й се стори по-човечният от двамата. Нима с усвояването на човешкото от МИ Брайън губеше своето? Тя отхвърли ужасяващата мисъл.
— Каза, че се мъчите с някакво уравнение. Нямате ли повече нужда от връзката с оптичните влакна?
— Не. — Брайън докосна врата си. — Направих малка модификация и сега връзката се осъществява посредством модулирани инфрачервени лъчи. — Той се изправи, протегна се и се опита да се усмихне. — Извинете, че бях груб. Двамата със Свен сме се заели с нещо толкова голямо, че чак се плаша.
— Какво?
— Не съм сигурен още, искам да кажа не съм сигурен дали ще можем да го направим. И бачкаме като луди, понеже искаме да успеем преди следващото заседание на борда на „Мегалоуб“. Но аз съм един отвратителен домакин… — сепна се Брайън.
— Точно такъв си! — рече Свен. — Затова пък аз ще се заема веднага да поправя нещата. Сър, госпожо, всекидневната е в тази посока. Разхладителни напитки, тиха музика — можем да бъдем и много гостоприемни, само да поискаме.
Свен махна с ръка към Брайън. Жестът му означаваше извинение, а може би и примирение.
Брайън и Ууди взеха по чаша безалкохолно, но Снеърсбрук, която рядко си позволяваше спиртни напитки, освен на официални празненства, неочаквано почувства, че й се иска нещо по-различно.
— Мартини „Бомбай“ с лед, но без вермут. Можеш ли да се справиш, Свен?
— Това е изцяло във възможностите ми, докторе. Един момент, ако обичате.
Тя потъна в удобния фотьойл, сплете пръсти около чантичката си и сдържа яда си. Мартинито щеше да помогне.
— Как вървят нещата, Брайън?
— Много добре. Когато мога, измислям разни работи.
— А главата? Някакви тревожни симптоми, болки, изобщо — нещо?
— Чувствам се съвсем добре.
Тя кимна благодарно на Свен и сръбна от питието си. То наистина помогна.
— Отдавна не сме имали сеанс със свързващата машина.
— Знам. Смятам, че няма да имам повече нужда от това. Централният процесор вече е интегриран и мога да получа достъп до него, когато пожелая. Никакви проблеми.
— Това е хубаво. Не ти ли мина през ума да ми го съобщиш? Не съм публикувала нищо друго, освен общо описание на операцията, тъй като очаквах крайните резултати. — В тона й се усетиха ледени нотки. Брайън ги долови и се изчерви леко.
— Пропуск от моя страна. Извинявай. Виж какво, ще напиша всичко това и ще ти го пратя.
— Добре. Разговарях няколко пъти с Шели…
— Това не ме интересува. Част от миналото, което съм забравил.
— Хубаво. Но от най-обща хуманна гледна точка смятам, че би искал да узнаеш, че на баща й му направиха байпас-операция и е добре. Тя не можа да се впише в цивилния живот и постъпи отново във войската.
Брайън пийна от чашата си, погледна през прозореца, но не каза нищо.
Тръгнаха си половин час по-късно, след като Брайън им каза, че трябвало да се заеме отново с работа. Снеърсбрук шофира мълчаливо, докато не излязоха от портите.
— Не ми харесва — рече тя.
— Но все пак обеща да идва по-често в гимнастическия салон, нали?
— Чудесно. И с това се свършва целият му социален живот. Нали чу отговорите му. Театри, концерти — защо му са, след като разполага с най-добрата цифрова и компактдискова техника. Партита? Никога не ги е обичал. А пък за момичетата — най-мъчно ми стана, когато направо отклони въпроса. Какво мислиш, Ууди? Ти си му приятел.
— Мисля си… понякога, като ги гледам двамата. Понякога, невинаги, но е така, както ти го каза. Свен ми се струва по̀ човек от двамата.
Епилог
Заседанието на борда на директорите на „Мегалоуб“ започна точно в десет сутринта. Председател на борда беше вече Кайл Рохарт, бе израсъл с годините на голямата отговорност, която бе стоварена върху плещите му. Даде знак за тишина.
— Мисля, че ще е най-добре да започваме, тъй като имаме да решаваме много неща. Годишният ни доклад пред акционерите трябва да излезе до месец и няма да е лесно да го съставим навреме. Начинът, по който производството на новите, управлявани от МИ монтажни линии се усъвършенства, е направо невероятен. Но преди да започнем, бих искал всички да се запознаете с новия член на борда. Свен, запознай се с останалите членове на ръководството.
— Благодаря, мистър Рохарт, но това не е необходимо. Познавам ги от снимките им, както и от биографиите и личните им досиета. Господа, за мен е удоволствие да работя заедно с вас. Моля ви да ме търсите, когато имате необходимост от специализирана информация. Не забравяйте, че се занимавам с машинния интелект, би могло да се каже, от самото начало.