— Видях това. Как функционират те?
— Това са чипове с ПНЕВ-покритие — за програмируеми невроелектронни връзки. Използвах ги във всички увредени точки от повърхността на мозъка му. Те ще изградят връзките с прекъснатите нервни влакна, завършващи на тези повърхности и ще контролират повторното израстване на нервите на Брайън. Разработваме ги от години и са всестранно изпитани върху животни. Тези чипове показаха удивителен резултат при лекуването на наранявания по гръбначния стълб у човека. Но до този момент не са били използвани вътре в човешкия мозък, освен в рамките на няколко малки експеримента. Ако имах някаква приемлива алтернатива, със сигурност не бих ги използвала.
— Какво ще стане след това?
— Чиповете са покрити с живи ембрионални човешки нервни клетки. Те би трябвало да пораснат и да осигурят физическа връзка между края на всеки от разкъсаните нерви и поне един от квантовите транзисторни вентили по повърхността на ПНЕВ. Този процес на растеж би трябвало вече да е започнал и ще продължи през следващите няколко дни. Веднага щом прораснат тези нови нервни влакна, аз ще започна да програмирам ПНЕВ-чиповете. Всеки от тях има достатъчен насочващ капацитет, за да приеме нервен сигнал, постъпващ от която и да е част на мозъка, и да го изпрати по точно определено нервно влакно, водещо до друго място в него.
— Но как бихте могли да знаете къде точно да го изпратите?
— Тъкмо в това е проблемът. Ще работим с неколкостотин милиона различни нерви и за никой от тях не знаем къде би трябвало да води. Първият етап ще бъде да проследим анатомията на Брайън, за да получим грубата, приблизителна схема за това къде водят повечето от нервите влакна. Няма да е достатъчна, за да бъде проводник на сложни мисли, но надявам се, ще е достатъчна за едно минимално ниво на функционално възстановяване, въпреки всички грешки в подробностите. Ако например моторната област на мозъка му изпрати сигнал за движение, то някой от мускулите сигурно ще се раздвижи, макар и не точно този, който трябва. Така ще изградим ответна реакция, която по-късно може да бъде заучена или пренасочена. Имплантирах конектор в кожата на Брайън, ето тук — Ерин докосна тила си над яката. — Компютърът предава информацията, като вкарва там микроскопичните краища на нишки от оптично влакно, които се свързват с всеки от ПНЕВ-чиповете вътре в мозъка. После можем да използваме външния компютър, за да проведем търсене с цел да открием съответните части в срещуположните полукълба, които отговарят на едни и същи спомени или представи. След като те бъдат открити, компютърът може вече да изпраща сигнали, за да изгради вътрешни електронни връзки между съответните ПНЕВ-чипове. Всеки от тях прилича на старовремска телефонна централа, където всеки телефонен абонат се свързва с кабел чрез комутационното табло с друг абонат. Аз ще започна да използвам тази телефонна централа от нерви в мозъка на Брайън, за да възстановя срязаните връзки.
Бен си пое дълбоко дъх.
— Е, това е значи. Ще възстановите цялата му памет!
— Едва ли. Ще има спомени, умения и сръчности, които ще са загубени завинаги. Всъщност се надявам да възстановя достатъчно, за да може Брайън повторно да научи заличеното. Нужна е невероятно голяма работа. За да разбере човек сложността на мозъка, е нужно да знае, че в изграждането на неговите структури участват много повече гени, отколкото при който и да е друг орган.
— Разбирам. Вярвате ли, че личността, човекът, когото познаваме като Брайън, е още жив?
— Така смятам. По време на операцията видях през покривките, че крайниците му се движат, познато движение, което ми напомни за начина, по който мърдаме, когато сънуваме. Сън! Какво ли би могъл да сънува онзи полуразрушен мозък?
Тъмнина.
Вечна тъмнина. Топла тъмнина.
Усещане. Спомен.
Спомен. Съзнание. Присъствие. Отново, отново и отново. Не води никъде, не е свързан с нищо, една безкрайна затворена крива.
Тъмнина. Къде? Килерът. Сигурността бе в тъмнината му. Убежище на едно дете. Няма светлина. Само звук. Споменът се повтаряше отново и отново.
Звук? Гласове. Познати гласове. Гласове, които мразеше. И един непознат. Особен. С акцент като по телевизията. Не е ирландски. Американски е, той позна. Американците, те идваха в селото. В кръчмата. Правеха снимки. Един сне него. Даде му златни двайсет пенса. Купи си сладки с тях. Изяде ги всичките. Американци.
Тук? В тази къща. Любопитството го накара да напипа дръжката на вратата на килера. Хвана я, завъртя я и бавно отвори. Сега гласовете бяха по-ясни, по-чисти. Дори крещяха, това сигурно беше вуйчо му Шеймъс.