Възстановяването на Брайън изисква време. Най-бавната част от целия процес ще бъде нарастването на прекъснатите нервни влакна. Това ще отнеме поне няколко месеца, дори при употребата на NGF, понеже не смеем да го използваме в големи дози. Препаратът предизвиква нарастване и на незасегнатите мозъчни клетки, а ако този процес не бъде стриктно контролиран, ще се стигне до разрушаване на онези части от мозъка, които все още работят! Да не говорим за риска от рак. Поради тези причини оздравяването на Брайън ще става много бавно.
— Ще продължите ли този процес?
— Не веднага; поне, докато не израснат новите нервни влакна. Когато това стане, ще трябва да разберем как функционират мозъчните клетки от двете страни на увреждането. А след като си го изясним, можем вече да мислим за повторното свързване на съответните чифтове.
— Но те навярно са милиони!
— Да, но няма да е нужно да се оправят всичките. Ще започна с най-лесните. Снопове нервни влакна, съответствуващи на най-простичките представи, характерни за децата. Ще му показваме картини с кучета, котки, столове, прозорци и хиляди подобни предмети. И ще търсим влакна, които се активизират при всеки отделен предмет. — Обзета от професионален ентусиазъм, тя за пръв път от много време забрави хроничната си преумора. — След това ще продължим с думите. Един средно образован човек използва около двадесет хиляди. Не са много, като си помислиш. Бихме могли да направим запис, за което ще ни трябва по-малко от един ден, и после да преминем към връзките между думите, групите, изреченията.
— Простете невежеството ми, докторе, но не виждам смисъл в това. Вече дни наред се опитвате да разговаряте с Брайън и… абсолютно никакъв опит за отговор. Изглежда той не чува нищо.
— Така изглежда, но в момента това не е Брайън. Той е просто един разнебитен мозък, една съвкупност от несвързани помежду си късчета. Задачата ни е именно да открием какво представляват тези късчета и да ги свържем наново. Това е същността на цялата ни работа. Ако искаме да построим наново съзнанието му, първо трябва да се върнем назад и да възстановим отделните части, за да можем да ги интегрираме и да съединим с мостове спомените му. Като резултат в тази насока днес беше един добър ден. Научихме много неща за ранните училищни години на Брайън — най-важният формиращ период, определящ бъдещия му живот. Истински късмет е, че вашите хора откриха неговия училищен психиатър, който пристигна тук от Орегон, където преподава. Казва се Рийн Гимъл. Запознал се с Брайън още в първия ден, в който момчето отишло на училище, и впоследствие се виждали редовно. Освен това, имал е много разговори с бащата на момчето. Даде ни прекрасни сведения.
— Нещо лошо ли се е случило, д-р Гимъл? — попита Пади, опитвайки се безуспешно да прикрие тревогата в гласа си. — Тръгнах веднага щом ми се обадихте.
Гимъл се засмя и поклати глава.
— Тъкмо обратното — новините са добри. Когато разговарях с вас и съпругата ви за последен път, спомням си, че ви казах да бъдете търпеливи и че на Брайън му е необходимо време, за да се приспособи към съвършено новия за него живот. Всяко дете, изтръгнато от своето малко градче, и то от чужбина, и попаднало на другия край на света, се нуждае от време, за да привикне с всички промени. Когато направих моята оценка, бях сигурен, че Брайън ще има проблеми, и бях готов за най-лошото. Скоро открих, че е бил тормозен и отхвърлен от връстниците си в Ирландия, които му се подигравали и — извинете ме за думата — го наричали „копеле“. И което е още по-лошо, чувствувал се е отхвърлен и от страна на най-близките си роднини след смъртта на майка си. Сега се срещам с него веднъж седмично и правя всичко възможно да му помогна да се приспособи. Радостното е, че му е нужна все по-малко и по-малко помощ. Трябва да признаем, че не е много общителен по отношение на съучениците си, но това ще се оправи с времето. Що се отнася до работата му в клас, едва ли може да се желае нещо по-добро. С много малко усилия от страна на учителите, от слаб ученик сега се е превърнал в отличник по всички предмети.
— „Усилия“ звучи зловещо. Какво имате предвид?
— Може би не употребих най-точната дума за случая. Струва ми се, че „награда за усилията“ го изразява по-добре. Както добре знаете, опитните учители не пропускат да забележат и поощрят доброто държание и добрата работа. Всъщност става дума за позитивно насърчаване — една техника с доказан ефект. Обратното — изтъкването на неуспехите — не постига почти нищо, освен насаждане на чувство за вина, което в повечето случаи води единствено до непродуктивност. В случая с Брайън компютърът се оказва ключът към решаването на всички проблеми по обучението му, които той срещаше. Четох сведенията — можете да ги видите, ако желаете — за постиженията му през изминалите една-две седмици…