Клепачите й потрепнаха и се разтвориха, съзнанието й бавно се завърна в настоящето. Очите й се насочиха към бледите лъчи на слънцето, но видяха неподвижното тяло на младия мъж, на когото беше смазала ларинкса със собствените си ръце. Нима това беше станало само преди часове? Имаше чувството, че са изминали години…
Да, наистина бяха само часове. В съзнанието й изплуваха ръцете й, оплискани с неговата кръв. А в ушите й прозвучаха тихите, почти нежни думи на Големия Езо: „Върнахме си дневниците на Саката, госпожо Канзей… Получихме и шифъра. Време е да тръгваме…“
Ирина и Наташа Маякова започнаха да се срещат всяка вечер, независимо дали това става след курса по актьорско майсторство или след поредното участие на Наташа в „Три сестри“.
Невинаги посещаваха заведения, често им беше по-приятно просто да се разхождат из улиците и парковете и да си приказват. Понякога се отбиваха в някоя квартална кръчма, хапваха по чиния зелева супа и отново излизаха навън, сред познатото обкръжение на родния град. Отделяха се от него бавно и почти незабележимо, създавайки един свой собствен свят…
Ирина продължаваше да изгаря от любопитство по отношение на връзката между Наташа и Валери Бондасенко. Не биха могли да се срещат късно през нощта, тъй като работещият актьор не може да си позволи нито пиянски нощи, нито безсъние — Ирина вече беше сигурна в това.
В същото време изпитваше все по-силни угризения от факта, че беше излъгала Наташа за името си. Вече не й беше забавно да я наричат Катя Бороская, предпочиташе да чуе истинското си име от устата на Наташа. Но все още не знаеше как да й обясни, че се казва Ирина Пономарьова, че другото име е било фалш… Едновременно с това приятелските чувства не бяха в състояние да изтрият от паметта й причината да потърси близост с тази жена — тя все още държеше да разбере същността на връзката й с Валери.
Оказа се, че да шпионираш близък човек съвсем не е лесна работа. По време на продължителните разходки Ирина често забравяше първопричината да бъде в компанията на Наташа и се улавяше, че се радва на близостта помежду им. Това, разбира се, продължаваше само миг, после в душата й трайно се настаняваше депресията.
Нощем, когато беше сама, тя неизменно мислеше за това ново приятелство. Струваше и се безкрайно несправедливо да открие сродна душа точно у човека, когото шпионира и оплита в мрежата на лъжите си.
Нощите й с Валери станаха някак трескави, бурни, изпълнени с вътрешното й безпокойство. Сексът помежду им се превърна в дива и изтощителна игра. След него Ирина заспиваше като камък, сутрин Валери дълго я будеше…
Но веднъж събудена, тя моментално се нахвърляше отгоре му, без с нещо да показва, че чува протестите му. Възсядаше голото му тяло, разтваряше бедра и започваше онази серия от необуздани движения, която неизменно водеше до пълната му ерекция. После се спускаше надолу, поемаше члена му в уста и не го изпускаше до мига на експлозията, разтърсваща тялото му като електрически ток.
Потънала дълбоко в оргията на саморазрухата, Ирина вече не беше в състояние да прави разлика между любов и страст. Възбудените стенания на Валери отекваха непрекъснато в съзнанието й и ставаха особено силни, когато тайно наблюдаваше интимните му разговори с Наташа Маякова, а очите й се пълнеха със сълзи на омраза и самосъжаление…
Ирина, Ирина, Ирина… Повтаряше името си беззвучно, като молитва, която напомня за истинската й същност… Но бедата беше там, че тя вече не знаеше каква е истинската същност на Ирина Пономарьова. Връзката беше прекъсната неизвестно къде… Идентичността й, собственото й „Аз“ беше скрито толкова дълбоко, че тя вече не знаеше къде да го търси.
В апартамента на Марс лежеше будна до късно, нервна и незадоволена от несръчните му ласки. Гледаше в тавана и чакаше съня, през цялото време си повтаряше, че утре непременно ще признае на Наташа всичко, двете заедно ще получат шанс да започнат на чисто…
Но утрото настъпваше и тя мрачно поклащаше глава. Даваше си сметка, че е пропуснала времето за признание, че бедата вече е сторена. Не би могла да се върне назад, не би могла да понесе емоциите, които несъмнено ще придружават разкриването на истината. Дали Наташа ще й прости, или категорично ще откаже да се вижда с нея? Ирина имаше мрачното предчувствие, че никога няма да посмее да узнае отговора на този въпрос… Просто защото отношенията й с Наташа бяха прекалено ценни, за да ги загуби.