— На ваше място бих престанал да се правя на американец — отбеляза Ръсел. — Поне на първо време…
— Просто изоставате от съвременния език — добави Тори.
Уверили се взаимно, че никой не е скрил микрофон под дрехите си, те се насочиха към грозния диван от скандинавско дърво, покрит с тъмна дамаска. Николев се зае да приготвя питиетата. Очевидно нервен, той искаше да прави нещо с ръцете си, но нито Тори, нито Ръсел се докоснаха до водката. Капитанът обаче пресуши своята чаша и побърза да я напълни отново.
После започна да крачи напред-назад, напрежението му видимо нарастваше.
— Как да отличим истината в този лъжовен свят? — промърмори той.
— Истината върви ръка за ръка с доверието — подхвърли Тори.
— Което тук е дефицитна стока — добави Ръсел.
Мълчанието се проточи.
После Николев въздъхна и каза:
— Отдел „Н“ на КГБ е ръководител Марс Волков има задачата да открие и неутрализира всички елементи, свързани с „Бялата звезда“.
— Добре казано — поклати глава Ръсел.
— Опитвам се да създам атмосфера на доверие между нас — отчаяно го изгледа Николев, после напълни дробовете си с въздух. — Искам да уточня нещо, преди да продължим… Появата ви тук свързана ли е със зова за помощ, изпратен от „Бялата звезда“?
— В това ли се състои вашето предложение? — контрира Ръсел.
— Това е само едно начало… Началото на обмена на информация между нас… — лицето му болезнено се разкриви.
— Изправен съм пред дулото на пистолет, господин Слейд. Бих искал да оцените това…
— Всички сме пред подобно дуло — отбеляза Тори.
— Стойте тук и не мърдайте! — тихо процеди Ръсел, изправи се и тръгна да обикаля вилата.
Николев и Тори го изчакаха да се скрие зад вратата и си размениха напрегнати погледи. Приличаха на гладиатори преди началото на смъртен двубой, които не знаеха дали да скочат един срещу друг, иди да обединят силите си и да се нахвърлят срещу императора…
— Твърд човек — отбеляза Николев. — И много подозрителен.
— За това му плащат.
— А на вас за какво плащат, госпожице Нън?
Тори се изправи и направи кратка инспекция на помещението. После застана пред Николев и заби тежък поглед в очите му.
— Плащат ми, за да зная кои са нашите приятели — думите й прозвучаха тихо, но заплашително.
Николев преглътна, очите му пробягаха по ръцете й.
— А какво става с тези, които се оказват ваши врагове?
— Убивам ги — спокойно отвърна Тори.
— Но аз съм ваш приятел, госпожице Нън. Можете ли да ми повярвате?
Тори не отговори.
След малко Ръсел се върна в стаята.
— Какво търсихте? — попита Николев.
— Подозрителни типове от КГБ — отвърна Ръсел и мрачно го огледа. — Предполагам, че пред мен седи един от тях…
— Все още не сте отвърнали на въпроса ми — въздъхна капитанът. — Преди да продължа нататък, аз трябва да зная дали имате връзка с „Бялата звезда“.
— Имаме — кратко отвърна Тори.
— Всемогъщи боже! — изрази възмущението си Ръсел. — Сега вече трябва да очакваме наказателния взвод!
— Защо? — попита Тори, без да изпуска от погледа си Николев. — Нашият капитан не може да бъде сигурен дали не работим за Марс Волков… Може би аз лъжа, за да го накарам да се разкрие като враг на родината… — Лицето на Николев се разкриви от напрежение, тя се усмихна: — Не е ли така, капитане?
Онзи облиза пресъхналите си устни и кимна с глава:
— Да. Може и тъй да излезе…
— Заровете вече са хвърлени. Сега трябва да проверим дали и двете страни могат да прибегнат до това, което се нарича доверие…
Николев сведе поглед към чашата си, помълча, после тихо въздъхна:
— Дойдох тук да погреба Цезар, а не да го възхвалявам…
— Какво? — втренчи се в него Ръсел.
— Чувствам се като Брут, господин Слейд — вдигна глава Николев. — Моля да бъда извинен…
Изправена близо до него, Тори усети възбуденото повдигане и отпускане на гърдите му, задавени от емоции. „Ако се преструва, значи имаме работа с голям артист“, помисли си тя.
Руснакът очевидно не можеше да стои повече на едно място. Скочи на крака и пристъпи към прозореца, от който се разкриваше гледка към стръмно спускащите се Ленински хълмове и покрайнините на Москва. Раменете Му неволно се присвиха. Сякаш очаква удар в гърба, помисли си Тори.
— Одобрен е планът за нахлуване в Литва и Латвия — глухо промълви капитан Николев. — Както от КГБ, така и от върховното командване на армията… Изправени сме пред една безумна военна авантюра… Ще си възвърнем балтийските републики, на които президентът, вероятно обхванат от еуфорията на перестройката, лекомислено позволи да излязат от Съветския съюз…