Ръсел се заклати на пети и пръсти, после тихо подсвирна. Тори запази мълчание.
Николев се извърна с лице към тях. Чертите му бяха някак омекотени, сякаш осветени от онова особено сияние, което се появява в небето след отминаваща буря. Изглеждаше невероятно млад, почти хлапак с мъх по бузите…
— Това, разбира се, е предателство — продължи след известно време той. — Няма значение. Операцията започва след тринадесет часа. Утре на разсъмване… Ще се лее кръв. Официалната версия ще бъде достатъчно проста: нови и все още неопитни, правителствата на балтийските републики са допуснали инфилтрацията на опасни елементи от Запада, които заплашват сигурността на СССР…
Настъпи тежка тишина.
— А президентът? — обади се най-сетне Тори.
— Върховното командване на армията и КГБ ще поддържат становището, че президентът е жертва на култа към личността, също като Юрий Андропов преди него… В момента, в който армията получи заповед за нахлуване в Балтийските републики, той ще бъде ликвидиран от собствената си охрана. Историята се повтаря… Рим от времето на Клавдий…
— Това е лудост! — възкликна Ръсел. — Нима очаквате да повярваме на подобни…
Тори стисна ръката му и го принуди да млъкне.
— Какво общо има всичко това с нас, капитане? — попита тя. — В момента ние сме по-безпомощни дори от вас…
— Не сте! — възбудено тръсна глава Николев. — Особено ако мога да ви се доверя! А и вие на мен… От известно време разполагаме с информация, според която „Бялата звезда“ получава материална помощ от Запада… Ако вие сте тук във връзка с „Бялата звезда“, значи бог ви праща… В момента Марс Волков е зает с широкомащабно преследване на Валери Бондасенко — лидера на „Бялата звезда“. Все още не сме го открили, но ако вие действително сте тук заради нелегалната организация, вероятно имате и начин да установите контакт с него…
Ако разсъжденията ми са правилни, шанс все още има… Разкажете му всичко, обяснете му ситуацията. „Бялата звезда“ е последният шанс да се спре тази лудост и именно затова Марс Волков е получил абсолютни пълномощия да я разбие. Тя се радва на широка народна подкрепа, има свои структури из целия Съветски съюз. Единственото, което й липсваше до този момент, беше оръжието… Но сега и този проблем е преодолян…
— Искате да кажете, че „Бялата звезда“ вече разполага с оръжие? — изгледа го внимателно Тори.
— Да — кимна Николев. — Нямаме представа какво точно е то, но имаме сведения, че са готови да го използват в подходящия момент — ръцете му нервно се свиха в юмруци. — Сега е подходящият момент! А вие трябва да убедите Валери Бондасенко, че страната е изправена на ръба на пропастта! Той трябва да използва своето оръжие и да завземе властта в Кремъл!
— А какво ще правите вие, докато ние търсим за вас лидера на „Бялата звезда“? — попита Ръсел.
— Няма да го търсите за мен, нито пък за КГБ — отвърна Николев и в гласа му за пръв път се долови открито нетърпение. — Ще го сторите в името на целия Съветски съюз!
Ръсел се извърна към Тори:
— Нашият приятел май се опитва да ни използва — подхвърли той. — Бондасенко е в нелегалност и никой не е в състояние да го открие… По тази причина господин капитанът решава да ни използва вместо хрътки… В момента, в който му съобщим местонахождението на Бондасенко, ще дойдат убийците…
— Не, не! — възбудено го прекъсна Николев. — Нищо подобно! Всичко, което ви казах, е чиста истина!
— Склонна съм да му повярвам — рече Тори, но Ръсел категорично размаха ръце и се извърна към капитана:
— Докажете го!
— Но как бих могъл да… — Николев млъкна, после кимна с глава. — Ще ви направя едно предложение. Марс Волков успя да прибере персоналния компютър на Бондасенко. В паметта му по всяка вероятност е записана цялата информация за „Бялата звезда“ — участници, инфраструктура, явки… Волков в никакъв случай не бива да получи достъп до нея. В противен случай „Бялата звезда“ ще престане да съществува в рамките на тридесет и шест часа!
Мислех да измъкна компютъра от ръцете на Волков, докато вие търсите контакт с Бондасенко. Но сега имам по-добра идея. Ще дойдете с мен и така ще се уверите, че говоря истината. Защото, изправяйки се срещу Волков, аз рискувам не само собствения си живот, но и живота на хората, които съм подбирал в продължение на години… Вие сте външни хора, не можете да разберете що за риск е това… Провалим ли се, ще бъдем екзекутирани незабавно, без съд и присъда, без компенсация за близките ни… Просто ще престанем да съществуваме и никой никога няма да разбере къде сме погребани…