— Там живеят и работят съветските космонавти — поясни Тори.
— Не трябваше, да го пускаме сам! — продължаваше да се ядосва Ръсел.
— Вече е късно да поправим грешката си.
Сметката пристигна на малък поднос. Тори я взе, отдолу се показа малко късче хартия. Тя бързо го разтвори, очите й пробягаха по написаното.
— В играта сме — уведоми партньора си тя, в гласа й прозвуча неподправено вълнение.
— Ирина, ела за момент.
Ирина с готовност изостави компютъра, с който се занимаваше от известно време, и пристъпи към Марс. Той беше близо до ъгъла на помещението, лицето му тънеше в сянка.
— Тук — прозвуча гласът му.
Стаичката беше малка, служеше за съхранение на материали за поддръжка.
— Искам да си поговорим, докато Героя спи…
Събрала на топка волята си, Ирина кимна с глава. Много й се искаше да може да контролира ударите на сърцето си — като тибетските лами…
— Какво ти каза той за своите източници? — започна директно Марс.
— Източници? — примигна Ирина. — Мисля, че единственият му източник беше Наташа Маякова…
— Тя беше негов куриер — поклати глава Марс. — Но не вярвам да му е предоставяла и информацията. При нашите срещи той беше винаги добре информиран. Наташа идваше тук не повече от веднъж седмично, а аз — много по-често…
— Нищо не ми е казвал по този въпрос — поклати глава Ирина. — А и аз не смеех да любопитствам.
— Не ти е споменавал Лара или Татяна, така ли?
Сърцето на Ирина пропусна един такт.
— Не.
— А беше ли подозрителен, когато си го питала за неговите източници?
— Не — отвърна Ирина. — А и не съм го питала директно. Умът му изглеждаше зает с други неща…
— Какви неща?
Тя смутено отмести поглед:
— Ами… Беше прекалено активен в сексуално отношение.
— Аха…
— Сърдиш ли се?
— Задай ми този въпрос след половин час — отвърна Марс.
Главата на Ирина рязко се завъртя:
— Какво ще стане след половин час?
— Ще зная със сигурност дали си ме предала на Валери Денисович.
Ушите й писнаха, имаше чувството, че ще припадне.
— Какво говориш? Валери е от КГБ! Отлично знаеш, че аз ненавиждам всичко, свързано с КГБ…
— Не бих могъл да кажа, че зная за теб толкова, колкото би ми се искало — процеди Марс.
— Тук се държиш странно — въздъхна Ирина, опитвайки се да прекрати инквизицията. Надяваше се, че гласът й прозвуча искрено.
— Не тук, а сега — сви рамене Марс. — Валери ми обяви война, времената са трудни… — движенията му бяха точни и пъргави както винаги, но Ирина забеляза, че гледа непрекъснато да е между нея и вратата. — Това трябва да го приемеш като предупреждение…
— Как е възможно да ме подозираш? — въздъхна тя. — Нима забрави, че аз ти поднесох на тепсия Наташа Маякова?
— Вярно е — кимна Марс. — Но това би могло да бъде и грешка.
— Грешка? Аз прекрасно знаех какво върша.
— Наистина ли? — погледът му пронизваше душата й, пласт след пласт. — Работата, която вършиш, е прекалено напрегната дори за професионалист. А ти не си професионалист. Въпреки това обаче успяваш да се сближиш с определени хора, които впоследствие предаваш… За подобно поведение се иска желязна воля и самообладание.
През по-голямата част от времето се преструваш, че си друга, вършиш го толкова усърдно, че в крайна сметка наистина ставаш друга. Не е ли така, Ирина? Признай си, че е така… Случва се и при най-добрите професионалисти. Илюзията се превръща в реалност и обратно. В известно отношение това е една форма на камуфлаж. След като ТИ вярваш, че фалшивата ти самоличност е истинска, в това ще повярват и околните. Без съмнение виждаш логиката в подобен капан. От специалисти зная, че това е един основен психологически принцип на поведение…
— Не ме интересуват твоите специалисти — тръсна глава Ирина. — Просто защото нищо подобно не е станало с мен.
— Не е ли? — пристъпи към нея Марс. Беше толкова близо, че сигурно чуваше уплашените удари на сърцето й. — Коя си ти в действителност? Сладката Ирина Пономарьова, която познава моето семейство? Или твърдата Ирина Пономарьова, която шпионира Валери Денисович? — главата му леко се изви. — Знаеш ли, дори за мен е трудно да се ориентирам в тази заплетена ситуация… Разбираемо е и ти да си объркана…
— Не разбирам какво целиш — отвърна тя. — Защо се опитваш да ми внушиш нещо, което не съм казвала и не съм мислила?