— Не! — извика Марс. — Тук не става въпрос за отмъщение, а за правосъдие!
— Правосъдие според твоите разбирания, Волков — отвърна Героя и отвратено цъкна с език. — Винаги според твоите разбирания! Но такава ми била съдбата… Да живея в твоя свят, в Рим, управляван от Цезар като теб… Тук място за правосъдие няма. Всичко е подчинено на твоите капризи. Нима не виждаш иронията, Волков? Не аз, а ти искаш да бъдеш жив Бог!
— Върви по дяволите с твоите усукани приказки! — излая Марс. — Кой те е учил да използваш словото като оръжие?
— Действам в самозащита, приятелю. Словото е единственото оръжие, което си ми позволил…
— Напротив — поклати глава Марс. — Позволявах ти твърде много неща. Едва сега разбирам, че съм се държал с теб неоправдано меко. Нарушавах правилника заради теб, затварях си очите за много неща. Държах се като любящ баща, който трепери над единственото си дете. И резултатите са налице. Ти се превърна в своеволно и капризно чудовище. На това трябва да се сложи край! — главата му рязко се завъртя. — Татяна, ела тук!
Жената мълчаливо се подчини. Арбат изскочи на повърхността, от устата й се разнесоха напрегнати писъци.
— Какво си намислил, Волков? — разтревожено попита Одисей.
— Край на глезотиите, Одисей! — отсече Марс. — От сега нататък ще се научиш да се държиш както трябва, да проявяваш нужното уважение и да отговаряш искрено на въпросите, които ти се задават!
— Волков…
— Млък! — изкрещя Марс, вдигна пистолета си и натисна спусъка. Татяна се олюля и падна във водата, Ирина изкрещя от ужас. Трясъкът на изстрела се поде от ехото в просторната зала.
Замръзнала на място, Лара гледаше с ококорени очи безжизнения труп на приятелката си, полюшващ се върху солената вода.
Арбат прекрати писъците си и бавно доплува до тялото на Татяна. Побутна го с муцуна, после се гмурна и изчезна.
— Копеле гадно! — изкрещя Одисей.
— Сега вече ме мразиш, нали? — попита Марс. — Защо тогава не излезеш да ме спреш, като истински мъж?
— Ти си глупак, Волков — отвърна Одисей. — Като всички, които се мислят за богове… Но рано или късно ще разбереш, че неограничената власт има и своите лоши страни…
— Не си в положение да ми даваш съвета! — размаха пистолета Марс. Очите му доловиха някакво движение, главата му светкавично се обърна към Лара, която бавно прекосяваше залата.
Одисей също я видя, от устата му се откъсна предупредителен вик:
— Не, Лара! Не върши това!
Върху лицето на Марс се появи зловеща усмивка.
— Виждам, че за теб действително няма тайни, приятелю. Подозренията ми към тези жени се оказаха напълно основателни!
Лара стигна далечната стена, извади връзка ключове от джоба си и отвори вградения шкаф.
— Успял си по някакъв начин да ги омагьосаш, нали? — продължи Марс. — Много съм впечатлен. Преди да попаднат под влиянието ти, Лара и Татяна бяха безупречни агенти на КГБ…
— Волков, не! — изкрещя Одисей, разбрал прекалено ясно значението на миналото време, което употреби врагът му. — Нима не проля достатъчно кръв?
— И ти трябва да получиш урок, синко — поклати глава Марс. — Ще ти бъде трудно, но сам си виновен за това…
Изчака Лара да отвори вратичката докрай, после я застреля с два куршума в гърба.
Тялото на момичето отлетя към стената, сякаш улучено от гигантски юмрук. Пръстите й конвулсивно дръпнаха вратичката на шкафа, разкривайки пирамида с няколко автомата „Калашников“, заредени и готови за употреба. Покрити със смазка, дулата проблеснаха със синкава светлина.
— Господи!
Марс сведе поглед към съкрушения космонавт във водата, устните му се разтегнаха в жестока усмивка.
— Добре… Вече започваш да разбираш докъде се простират параметрите на властта, нали? — протегна ръка над водата, сякаш беше епископ, благославящ смирен богомолец. — Но нещата не свършват до тук! — другата му ръка жестоко дръпна косата на Ирина, главата й се изви назад.
Ирина извика от болка, главата на Одисей отново се подаде над водата.
— Какво още искаш, Волков?
— След като питаш, значи нищо не си разбрал! — изръмжа Марс. Наведе се и тикна дулото на пистолета в устата на Ирина. — Скоро ще получа отговор на всичките си въпроси, нали, Одисей?
— Ще ги получиш още сега — отвърна Одисей. — Само не я убивай!
— О, нямам такива намерения, приятелю. Тя е прекалено ценна, за да я ликвидирам… Вече видя, че мога да бъда жестокият Цезар… Сега обаче ще ти покажа, че мога да бъда и коварният Цезар. Ще й причинявам болка, Одисей. Бавна и мъчителна… Едновременно с това ще ти задавам въпроси. При всеки лъжлив или непълен отговор Ирина ще получава нова порция болка… Имаш ли представа колко дълго може да се проточи подобна операция?