Наведе се и вдигна автомата, който Ирина беше изпуснала на пода.
— Разбира се, нещата едва ли ще протекат толкова лесно, колкото звучат. Ще има усложнения, някои от нас вероятно ще намерят смъртта си. Затова трябва да тръгвам. Никой от генералите не бива да се изплъзне. После ще ида при президента и ще го информирам за заговора…
— Ние с какво да помогнем? — попита Ръсел.
— Вие и госпожица Нън изпълнихте ролята си — усмихна се Валери. — Сега трябва да се оттеглите, защото идва нашият ред… На този етап е по-добре да се държите настрана. Представете си какво ще стане, ако се разчуе, че американски агенти действат на наша страна…
— Какво ще стане тук? — попита Тори.
— Никой не може да каже — въздъхна Валери. — Но без съмнение ще трябва да се стигне до компромис между руснаците и представителите на малцинствата. Всички се борим за автономия в определени граници, но това не означава, че искаме да унищожим тази страна… Искаме край на репресиите и униженията, нищо повече!
Грег приключи с предавателя, мястото му зае Ръсел. Трябваше да изпрати кодирано съобщение до централата на „Алеята“, което поради голямото разстояние щеше да мине през Берлин. Ирина заведе Тори в съблекалнята и й показа къде са комплектите с чисти дрехи на Лара и Татяна.
Грег вкара количката си тъкмо когато Ирина беше под душа, а Тори приключваше със смяната на облеклото си.
— Хубаво е, че си тук, Тори — промълви той. — Нямаш представа колко е хубаво!
— Какво е станало с теб, Грег? — попита Тори и коленичи до инвалидния стол. — Мама и татко сигурно ще се уплашат, като те видят…
— Не мисля така — погледна я в очите той.
— Как така?
Той я прегърна през рамото и тихо промълви:
— Те знаят, Тори…
— Мама и татко знаят, че си жив?! — лицето й се превърна в маска на удивление. — Но как? От къде?
После в главата й нещо прещрака, в съзнанието й отекнаха думите на Ръсел: „Откъде този дявол Бърнард е намерил средства за закупуване на ядрени оръжия?“ Полусковани, пръстите й трескаво измъкнаха снимката на Ариел… „В тази снимка трябва да се крие още нещо… Какво е то? Бърнард би могъл да отскочи до Сан Франциско по хиляди причини…“
Очите й пробягаха по лицето на Ариел, по бронзовата скулптура и момиченцето, което си играеше зад него. В долния ляв ъгъл на фотографията се виждаше фигурата на Бърнард, към него крачеше възрастната двойка… към него!
Очите й започнаха да сълзят от напрежение. Нима е възможно?! Нима на тази снимка беше запечатана срещата между Бърнард Годуин и собствените й майка и баща, насрочена в един от парковете на Сан Франциско?! Може би са обсъждали именно финансирането… Елис и Лаура Нън са финансирали „Бялата звезда“? С техните пари Бърнард е купувал ТЯМУ от японската тройка.
Всичко започна да идва на мястото си.
— Валери е влязъл в контакт с Бърнард и му е съобщил за теб — промълви тя. — Нали така, Грег? А после Бърнард е отишъл при татко… Казал му е, че си жив, помолил го е да помогне на националистическите движения в Съветския съюз. Да помогне на теб…
Прочете истината в очите на Грег.
— Господи Исусе! Нима аз не му бях достатъчна, та е обвързал в машинациите си мама и татко?
— Не мисля, че нещата са се развили толкова просто — меко рече Грег. — Според мен мама и татко са взели решението си сами…
— Не, не! — разгорещено го прекъсна Тори. — Изобщо не познаваш този човек! Той ги е подвел, подмамил ги е! Вероятно не му е било много лесно, тъй като татко не се поддава току-така… Но и той си има слабото място… Това си ти. Твърдо съм убедена, че ти си бил главният коз на Бърнард при тази операция…
— Според мен го надценяваш, като в същото време подценяваш мама и татко — промълви Грег.
— Този път Бърнард отиде твърде далеч! — мрачно промълви тя.
— Нима не виждаш какво е постигнал? — изгледа я продължително Грег. — Благодарение на него се отвори една отдавна заключена врата, през която прониква светлина.