— Но на каква цена? — вдигна глава Тори. — Нямаш представа колко кръв беше пролята заради него, Грег!
— Но в замяна на това имам представа колко кръв беше пролята тук през последните осемнадесет месеца! И колко още щеше да се пролее, ако не беше той, а и вие с Ръсел…
Тори съзнаваше, че е прав, но в същото време беше твърдо убедена, че Бърнард трябва да бъде наказан. Най-сетне трябва да се сложи край на свободата, с която нарушава законите!
— Тори — изгледа я продължително Грег. — Моля те, поговори с татко, преди да вземеш някакво решение…
— Двамата ще го сторим — отвърна тя. — Защото имам намерение да те прибера у дома!
Тишината в стаята беше наситена с напрежение.
— Не — промълви най-накрая Грег. — Аз няма да се върна в Америка. Не мога да си тръгна от тук, особено сега. Имам да върша куп неща. Сближих се с много хора, имам задължения към тях…
— Грег!
— Така е — въздъхна той, забеляза нараненото й изражение и побърза да добави: — Как да ти обясня всичко това? — отново замълча, после тихо попита: — Татко разказвал, ли ти е някога приказката за дзен-полицая?
— Да.
Отговорът й беше толкова тих, че той се наведе напред, за да я чуе.
— Е, добре. Това съм аз, Тори… Дзен-полицаят, останал на пост в една странна сграда, насред чужда и непозната земя… Но съм го сторил съзнателно, след продължителен размисъл… По причини, които далеч надхвърлят личното, отделния индивид…
— Но какво ще стане със семейството ни? С дома?
— Семейството ще дойде да ме посети, ако е рекъл Бог… А домът ми отдавна не е там, в Сан Франциско… Не е никъде по света. Моят дом е душата ми…
— О, Грег! — разплака се Тори. — Не искам да те губя отново!
— За кого плачеш, Тори? — тихо попита той. — За мен или за себе си? — протегна ръка и нежно повдигна брадичката й.
— Нима не виждаш, че е крайно време да промениш живота си? Че трябва да престанеш да живееш в сянката ми?
— А кой ще ми помогне да се справя с мама и татко? — усмихна се през сълзи тя. — Знаеш, че без теб съм загубена!
— Това е заблуда, Тори — поклати глава Грег. — Никога не си имала нужда от мен, за да се оправяш с тях. Просто ти беше по-удобно да мислиш така. Използваше ме като щит, но битките си с тях водеше самостоятелно… — целуна я леко и добави: — Това е твоят живот, Тори. Събери кураж и го живей!
В същия миг през вратата надникна Ръсел.
— Защо се бавиш? — нетърпеливо попита той. — Получих отговор от Бърнард… Иска веднага да тръгнем за Щатите.
Ирина излезе от кабинката с душовете, увила хавлия около тялото си. Очите й пробягаха по мокрото от сълзи лице на Тори, после се прехвърлиха върху Грег.
— Наред ли е всичко? — попита тя.
— Да — кимна Тори и избърса лицето си. — Мразя дългите сбогувания…
Хвана ръката на Ръсел и насочи последен поглед в ангелските очи на брат си.
— Поздрави Градината на Диана от мен — промълви Грег и стисна ръката на Ирина, плъзнала се по рамото му. — Обещай, че ще поговориш с татко!
— Ще му предам твоите поздрави — кимна Тори. — На мама също…
Миг преди да се насочи към вратата, Грег вдигна глава и загадъчно промълви:
— Не забравяй дзен-полицая…
На лицето му се появи лека усмивка. През цялото време на дългия полет към дома Тори се питаше какво ли се крие зад нея…
Епилог
У дома
Лос Анджелис, Звездното градче
Тори се завърна в Лос Анджелис точно когато цялото крайбрежие беше потънало под дебел пласт смог, а температурата на въздуха беше толкова висока, че го правеше труден за дишане. По радиото предупреждаваха децата да си стоят у дома, същото се отнасяше за хората над шестдесет и пет и всички болни с дихателни проблеми. Положението не се отличаваше кой знае колко от това в Токио…
Ръсел й каза, че остава на летището да чака самолета на Бърнард, който пристигаше от Източното крайбрежие. Тори реши да си тръгне. Седяха един срещу друг в полуосветения салон на своя Боинг-727, гледаха се и мълчаха. Сякаш най-сетне ги бяха напуснали всички душевни и физически сили. Спаха почти през цялото време на презокеанския полет, но въпреки това чувстваха цялата огромна тежест на изтощението от последните няколко дни.
— Малко преди да кацнем, Бърнард ни изпрати поздравителен факс — промълви най-сетне Ръсел.
— Не зная дали да се смея, или да плача — отвърна Тори.