— Аз също…
— Едно нещо не мога да разбера — вдигна глава Тори. — Как е възможно да останеш да го посрещнеш след всичко, което се случи? Сякаш бизнесът си върви и всичко е наред…
— Имам да довършвам някои неща — отвърна Ръсел, допълни чашата си с кафе и се зае да разбърква захарта. — След Москва не всичко е приключено, нали? — отпи една глътка, на лицето му се появи замислено изражение: — Виновен ли е Бърнард? И ако е виновен, в какво? Не е ли нещо, за което и ние трябва да понесем последиците? Подозирам, че нито ти, нито аз можем да направим безпристрастна преценка на ситуацията. Истината е скрита дълбоко, под дебели пластове алтруизъм и маниакални идеи. Чувствам се длъжен да изясня някои неща по време на предстоящия разговор с Бърнард. И да стигна до някакъв компромис. В противен случай просто ще напусна „Алеята“…
— Къде остана човекът на кариерата, когото познавах? — усмихна се Тори.
— Онзи Ръсел Слейд е мъртъв и погребан! — отсече той и вдигна глава. — Според мен и ти трябва да се срещнеш с Бърнард. Самолетът му ще кацне всеки миг…
— Рапортът може да почака — отвърна тя, наведе се и го целуна през масичката. — Сега за мен е по-важно да се видя с близките си. Освен това не се чувствам подготвена за среща с него. Имам нужда от време, трябва да преосмисля всичко, което се случи… Ако не съм наясно какво изпитвам към него, Господ да му е на помощ!
— Разбирам — кимна Ръсел, но нещо в погледа му я накара да остане на мястото си.
— Какво има, Ръс?
Ръката му легна върху нейната, от устата му се откърти тежка въздишка.
— Хей, нали няма да прибегнеш до коронния си номер с изчезването? — попита смутено той.
— Не — остана сериозна тя. — Вече нямам причини да го правя.
Ръката му остана вкопчена в нейната.
— Имаме да си кажем толкова много неща…
— Нима мислиш, че няма да ни стигне времето? — погали го по бузата тя.
Ръсел се облегна назад и отново си сипа кафе.
— В гимназията често сънувах един кошмар… — тихо промълви той. — Вървя през огромна равнина, истинска пустиня… Вървя години наред… Изведнъж пред мен се разкрива стръмен склон, дъното му чезне в непрогледен мрак… На това място неизменно се събуждах, обзет от ужас. Не исках да направя последната, решителна крачка… — очите му се заковаха в нейните. — Но сега имам чувството, че вече е време за тази крачка… Предпочитам мрака пред голата, безнадеждна пустиня…
— Заедно ще я направим — прошепна Тори, прегърна го и го целуна за сбогом. — Ще имаме достатъчно време за това, обещавам ти…
Напусна самолета. Червеникавият въздух вонеше така, сякаш пожар беше обхванал целия огромен град. Дипломатическият паспорт й позволи да мине през митницата и граничния контрол за броени секунди. Отби се в канцеларията, която беше на разположение на „Алеята“. Вечно на път, Ръсел се беше погрижил да разполага със средства за свръзка по най-оживените летища на Съединените щати — Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско.
Именно тук се сблъска с Бърнард Годуин. Изправиха се един срещу друг и дълго мълчаха.
— О, детето — чудо най-сетне се завърна — пръв се обади Бърнард. Изглежда по-дребен, отколкото го помня, помисли си с изненада Тори. Но патрицианското му излъчване си беше все същото. — Искаш ли да те черпя едно кафе?
— Не.
— Бих желал да поговорим…
— Ръсел те очаква.
Тори се подписа в книгата на дежурния и прибра един голям плик. Разписката беше на името на Ръсел.
— Вие двамата свършихте страхотна работа — подхвърли Бърнард.
— За теб — изгледа го продължително Тори. — Лично за теб, Бърнард…
— Това са глупости и ти прекрасно го знаеш…
Тори не каза нищо.
— Но какво има? Дадох ти всичко, което искаше: възстановяване на статута, Ръсел изцяло под твое командване. Дори ти върнах родния брат…
„Мръсник“, въздъхна в себе си Тори. Заслужава да му строша коленете! После тръсна глава и реши да му разкаже за начина, по който Хитасура го беше използвал за производството и разпространението на супер кокаина. Видя как кръвта се оттегля от лицето му, а ръката му търси опора.
Не стори нищо, за да му помогне.
Свърши, помълча няколко секунди, после впи поглед в очите му:
— Всичко си има цена, Бърнард, никога не забравяй това! Дори свободата…
Обърна му гръб и си тръгна. Той остана безмълвен и блед, разтърсен до основи. А Тори с недоумение поклати глава. Очакваното облекчение не дойде.