Когато пристигна в Градината на Диана, Тори установи, че Лаура Нън е в студията „Юнивърсъл“, заета със снимките на шпионски филм, наречен „Досието на Черната лисица“… Играеше майката на шпионина — една доста близка до живота роля…
С изненада установи и нещо друго — Елис Нън си беше у дома, изведнъж решил, че днес няма смисъл да ходи в градския си офис. Разбира се, това не му попречи да проведе десетина международни разговора от кабинета си в просторната къща. Това, както винаги, беше станало рано сутринта — между пет и шест, горе-долу по същото време беше излязла и майка й.
Къщата тънеше в сънна тишина. Тори остави багажа в огромния вестибюл и тръгна към стаята си. Не беше се обадила предварително, родителите й нямаха представа, че се прибира. Но стаята й беше безупречно подредена и я очакваше, както винаги. Просна се на леглото, от устата й излетя въздишка на облекчение.
Събуди се няколко часа по-късно, стана и лениво пристъпи към прозореца. Баща й крачеше край басейна, палещите лъчи на слънцето галеха широките му рамене. В един момент спря и вдигна глава към прозореца на Тори. А тя получи възможност да го огледа на спокойствие.
Моментално установи един доста изненадващ факт: въпреки дългогодишните усилия да изглежда американец, Елис Нън притежаваше класическо руско лице. Добре оформено, малко недодялано, но без да бъде грубо. Очите му излъчваха нежност и топлина, също като очите на децата му. Тори не изпита никаква трудност да си го представи как се разхожда по улица „Горки“…
Половин час по-късно се срещнаха пред отрупаната със студени закуски маса в трапезарията. Той стана на крака и я разцелува по бузите според древния руски обичай.
— Добре дошла у дома — поздрави я на руски Елис Нън, от очите му струеше топлина. — Радвам се, че си цяла… — ръката му махна по посока на масата. — Сигурно умираш от глад… Поне майка ти мислеше така… С положителност е вдигнала Мария посред нощ, за да приготви всичко това…
— Разбрах, че е на снимки — усмихна се Тори. — Мария вече успя да ме информира…
— Значи инициативата е на самата Мария — кимна Елис Нън. — Видяла е багажа ти в антрето и се е хванала на работа. Ти винаги си била нейната любимка…
Тогава Тори извади снимката, която хората на „Алеята“ бяха увеличили на летището.
Елис Нън я пое с нещо като благоговение.
— Представяш ли си? — проточи той. — Уловили са Бърнард и мен в момент на действие! — приведе се и напрегна взор към централния сектор на увеличението. — Да, това сме ние с майка ти… Отиваме на среща с Бърнард. Странно е да се види човек в такъв момент…
— Имате късмет, че снимката е направена от човек на Бърнард — подхвърли Тори.
— Да — кимна Елис Нън. — Предполагам, че е така.
Оказа се, че никой от двамата не е гладен. Излязоха навън и започнаха да се разхождат. Любимият маршрут на Елис Нън — първо покрай басейна, а после в градината. Въздухът тежеше от аромата на цветя.
— Защо никога не ми каза за „Люмиер Д’Ор“? — изви глава Тори. Имаше предвид френската фирма с американски собственик, за която й беше разказала Кои. От известно време насам знаеше, че собственик на тази фирма е баща й, а дейността й е била да изкупува хафний за нуждите на ТЯМУ.
— Какво толкова има за казване? — отвърна Елис Нън. — Аз имам много фирми по света: в Италия, Испания, Хонконг… Също и във Франция. Не съм ти ги споменавал просто защото не очаквах, че ще проявиш интерес…
— Положително бих проявила интерес към страничната дейност на „Люмиер Д’Ор“! — натъртено отвърна Тори.
— Това не е твоя работа — отсече баща й. Видял изражението на лицето й, той намали крачка и добави: — О, не ме гледай така! Същият отговор би получила и майка ти. Но тя никога не ми е задавала подобни въпроси…
— В замяна на това е взела участие в операцията, организирана от теб и Бърнард, нали?
— Разговаряла е с Бърнард насаме. Майка ти притежава значителни средства и винаги сама е решавала къде и как да ги изразходва. Има достатъчно опит в това отношение, освен това независимостта й ни е спестявала доста нерви…
— Как точно ви подмами Бърнард, за да вложите средства в ТЯМУ? — попита Тори. — Вероятно ви е казал за Грег, нали?
— Първо, Бърнард изобщо не ни е подмамил — отвърна Елис Нън. — И двамата с майка ти влязохме в този бизнес с широко отворени очи. Той беше достатъчно коректен да ни посочи всички рискове…
В главата на Тори отново прозвуча високомерният глас на Бърнард Годуин: „В каквото и да се забъркаме, ние никога няма да бъдем изправени пред съда.“