— Всички или само някои? — попита на глас тя.
Елис Нън спря и се обърна към нея:
— Имах предвид рисковете за Грег и теб, а не за мен и майката…
— О — промълви объркано Тори.
Продължиха разходката и скоро стигнаха до навеса на беседката, отрупана с цветя. Тори си спомни за приказките на баща си за грузинските селяни.
— Как беше там?
Елис Нън очевидно имаше предвид Русия.
— Не е като у дома, лельо Емилия — стара шега, която баща й никога не беше обичал, осъзна се със закъснение Тори. — Москва е странна… — побърза да добави тя. — Не това, което очаквах…
— Хареса ли ти?
Тори усети, че отговорът й ще бъде важен за него и се замисли.
— Не я намразих — предпазливо отвърна тя. — Чувствах се неудобно там, но това вероятно се дължеше на обстоятелствата. В този град се долавя нещо… как да кажа… заплашително…
— Така е — кимна Елис Нън. Тори почувства, че пред очите му се връща миналото, ясно и непосредствено като горещия калифорнийски ден.
— Не отговори изцяло на въпроса ми как ви подмами Бърнард… — подхвърли тя.
— Зная.
Замълчаха, Елис Нън бавно се изправи в средата на беседката. От зеления гъсталак над главите им полъхна хлад.
— Как ти се стори Грег?
— Променен — отвърна Тори и видя как баща й се намръщи. — Но след всичко, което е преживял, това можеше да се очаква…
— Какво е това всичко? Дори Бърнард няма представа какво са му сторили руснаците по време на дългото затворничество.
— По всичко личи, че той и руският му колега са били подложени на секретен експеримент, включващ облъчване с космическа радиация…
— Велики боже! — изпъшка Елис Нън и лицето му се сгърчи. Миг по-късно вече се овладя. — Искам да сключим един договор… Никога и при никакви обстоятелства да не споменаваш това пред майка си!
— Но Грег твърди, че вие знаете как изглежда…
— Или греши, или е бил информиран погрешно.
— Значи тя никога не трябва да го вижда. Кожата му е сребриста, гладка и плъзгава като на делфин… Няма никакво окосмение. Докато дойде време да го видиш, вероятно ще има и други промени…
Елис Нън се отпусна на каменната пейка в римски стил, вкопана в дъното на беседката. Очите му помътняха.
— Господи, в какъв свят живеем! — с мъка промълви той. Устните му бяха побелели.
Останаха неподвижни и дълго мълчаха. Баща и дъщеря, кръвни роднини. И едновременно с това безкрайно чужди един на друг…
Тори съзнаваше, че трябва да отвори сърцето си за него, но той продължаваше да й бъде чужд и непристъпен както винаги. „Какво ли се върти в главата му, запита се тя. Единственото му човешко чувство е обичта към Грег. Всичко друго е загадка за мен…“
Отново си спомни за Кои. Слънчевият следобед на самоубийството се появи пред очите й в съвсем ясно, до последните подробности. Ярките цветя по поляната, блясъкът на ножа, първите струи алена кръв… Над далечните планини е надвиснало странно сияние… Някаква врата се отваря, светлината прониква дълбоко, дълбоко, чак до дъното на душата… Нали и Грег спомена нещо подобно? Тори потръпна в недоумение. Не можеше да разбере как нечия смърт ще отваря врати, ще пропуска светлина…
Но беше точно така. Последните мигове на Кои се запечатаха дълбоко в душата й, промениха я завинаги. „Аз също бях облечена в бяло през онзи следобед, спомни си тя. Нейната кръв ме обля, проникна в мен… Тя беше обзета от същото отчаяние, което измъчваше и мен. Но аз успях да се огледам в черното огледало на душата й, наложих си да обърна взор към това, което дълго отказвах да видя… Бях се пристрастила към насилието, към властта, която ми даваше то в един мъжки свят… Едва когато надникнах в душата на Кои, разбрах, че насилието е нещо дълбоко порочно. Кои също го разбра. За съжаление тя избра смъртта, безсилна да се промени. Както съм решена да се променя аз…“
Елис Нън се размърда, очите му бавно се фокусираха върху лицето на Тори. Отвори уста да каже нещо, после се отказа.
Тишината стана още по-дълбока. Сякаш се увиваше над главите им като зелените клонки на лозата с току-що оформени гроздове…
Лаура Нън се прибра малко преди полунощ. Отново прояви странния си нюх да усеща къде точно в огромната къща се намира Тори, отвори вратата на библиотеката и се втурна вътре.