Това беше истина. За пръв път спа зле в жилището му. През нощта той се намести до нея и я прегърна през рамото. Тя застина, уплашена, че ще трябва да се люби в подобно състояние на духа. Но когато усети топлината на тялото му и твърдината на възбудата му в корема си, нещата рязко се промениха. Сякаш у нея съжителстваха две различни жени: едната изпитваше ужас от Валери, докато другата усещаше нещо възбуждащо у него, нещо, което беше в състояние да изкупи всичките му грехове…
Беше великолепен тази нощ. Устните му докосваха тялото й с невероятна нежност, придвижвайки се от трапчинката на шията й към щръкналите зърна, а после надолу — по плоския корем… Когато най-сетне стигнаха бедрата й, тя вече тръпнеше в очакване. Главата й пламтеше, но този огън беше някак различен, не засягаше съзнанието й. Всичко рационално беше изключено, остана само вопълът на сърцето, което потрепна и запя в мига, в който езикът му докосна пламналата й женственост.
От устата й се откъсна протяжен стон, ръцете й се вкопчиха в месинговите топки на леглото, главата й започна да се мята. Миг преди да експлодира, пръстите й докоснаха гъстата му коса и го принудиха да се вдигне нагоре.
Отново простена, ръцете й трескаво му помагаха да проникне в нея. Тялото й се изви като дъга и се притисна в слабините му, поемайки го до последния милиметър. Възбудата й беше дива и необуздана. Не знаеше нито колко дълго продължи актът, нито какво е излизало от устата й… Мигът продължи цяла вечност, двамата сякаш бяха напуснали времето и пространството, екстазът караше телата им да се гърчат в неконтролируеми спазми.
Най-сетне устните на Валери се впиха в нейните, тя издаде дълбок гърлен стон и телата им се разтърсиха от могъщата приливна вълна на оргазма — богат, красив, напълно синхронизиран…
После дълго мълчаха. Валери остана вътре в нея, устните й несъзнателно ближеха потта от влажното му рамо. Бог знае защо си помисли за Марс — за красивия и изящен Марс, с когото сексът никога не можеше да бъде толкова пълноценен…
Заспа върху Валери, огромното му тяло й служеше за удобна постеля. А сутринта, когато рационалните мисли най-сетне напуснаха тясната си килия, тя отново се разплака с горчивите и беззвучни сълзи на безсилието…
Валери подреждаше закуската на масата, а Ирина изведнъж откри, че няма никакъв апетит. Той забеляза как си играе с приборите, поклати тава и мрачно промълви:
— Искам да прекъснеш отношенията си с Марс.
Сърцето й пропусна един такт.
— Не мога! — прошепна тя.
— Не само можеш, но и ще го направиш! — изръмжа Валери и отчупи крайчето на самун черен хляб. — Това е заповед!
— Защо? — вдигна глава Ирина.
— Допуснах грешка и искам да я поправя — кратко обясни той.
— Не е нужно да ме лъжеш!
Той сложи една кисела краставичка на филията и я потопи в жълтеникаво кисело мляко.
— Не зная какви са причините за решението да прекъсна контактите си с Марс Волков, но съм убедена, че съвсем не са толкова прости… — Ирина помълча, после с въздишка добави: — Никога не зная какви мисли ти минават през главата…
— Не искам да те забърквам повече в тези неща — отвърна Валери. — Нима това е толкова сложно за възприемане?
— Но не се поколеба да ме забъркаш, когато ме изпрати при Марс…
— Нищо подобно не съм сторил! — повиши глас той, после моментално се овладя. — Нима не разбираш? Исках той да се увлече по теб, а не обратното! Допуснах фатална грешка, като те изпратих в бърлогата на лъва, Ирина… И сега той може да те лапне когато си поиска…
— Оценката ти не е много ласкателна! — остро отвърна тя. — Нима ме мислиш за толкова слаба и безпомощна, за играчка в ръцете на всеки…
— Марс Петрович съвсем не е всеки! — прогърмя Валери.
Ирина нямаше смелост да го погледне в очите, разговорът я извади от равновесие. Валери в ролята на закрилник? Не, не! Той е от КГБ, той винаги лъже! Твърдостта й започна да се възвръща.
— Аз мога да се погрижа за себе си — твърдо каза тя.
— От твоя гледна точка, но не и от моя! — изгледа я намръщено Валери.
— Но и моята гледна точка трябва да означава нещо, нали? — извика тя. — Не можеш да ме разглеждаш само като оръдие, с чиято помощ ще се добереш до тайните на Марс!
— Разбира се, че не мога — кимна той, лапна последния залък и избърса пръстите си. — Точно затова искам да те предпазя от влиянието му. Вече разбрах, че нямаш достатъчно воля да устоиш на артистичния му чар…