Достатъчно е да разтворя длан и да изстрелям топчето на своето „ва“ в този сложен лабиринт — топчето на могъщата духовна енергия… Съвсем като при пачинко.
Колко далеч беше отишла, Господи! Предишният живот й се струваше като тесте избелели и зле направени снимки, които трябва да бъдат прибрани някъде и забравени. Снимки от живота на съвсем друг човек…
— Госпожо Канзей?
Коя е госпожа Канзей, запита се Хоно, докато очите й следяха снижаването на огромен Боинг-747 към летище Нарита. Туловището му величествено проблясваше, обляно от ярките слънчеви лъчи.
— Искам ново име — рече Хоно и рязко обърна гръб на токийската панорама. — Нали Якудза имат този обичай?
— Понякога — кимна Големия Езо. Наблюдаваше я внимателно, опитвайки се да долови чувствата, които прегаряха душата й. Имаше чувството, че тази жена се променя всеки миг — сякаш дълбоко в нея се включваха мощни прожектори, пронизващи непрогледния мрак.
— Кои — промълви Хоно. — Харесвам това име… — Освен прякото значение на тази дума, което обобщава цяло семейство сладководни риби от типа на шараните, тя означаваше още куп неща: тъмнина, сила, императорски трон, а като глагол беше нещо съвсем различно — „преобличам се“… Но всички тези значения изглеждаха особено подходящи за новата Хоно.
— Кои… — повтори като ехо Големия Езо, настанил се удобно зад масивното бюро от розово дърво, което в очите на много американци би имало висока антикварна стойност.
— Твоят приятел самурай Какуей Саката е имал основателни причини да посегне на живота си — промърмори след известно време той, а ръката му легна върху документите, които бяха прибрали от апартамента на Асаку Хитасура — протежето на Гийн. — Това тук е пълната дешифровка на дневниците му… Очевидно е бил стриктен човек. Водил си е записки за всичко: подкупи, изнудвания, раздаване на постове срещу услуги, шеметни кариери на корумпирани личности… Истински каталог на порока. Вътре има всичко — алчност и страст, завист и гордост, злорадство и злоба… Кълбото се разплита от вашия шеф — Кунио Мишита, и стига чак до Министерството на международната търговия и индустрия… И знаеш ли какво се получава? Посредникът, брънката на веригата не е бил твоят приятел Саката, който е изпълнявал ролята на обикновена фасада… Бил е моят стар враг Хитасура.
— Хитасура… — замислено повтори Кои, а пръстите й пробягаха по дневниците. — Това не беше ли фамилията на човека, когото убих снощи?
Големия Езо замълча, смаян от равнодушието в гласа й. Нима наистина не е изпитала нищо, когато смазваше гръкляна на Асаку Хитасура? Добре. Значи Фукуда си е свършила работата. Но финото „ва“ на Големия Езо долови сигналите на далечна и все още неясна опасност…
„Тази жена е като наркоманка, помисли си той. Поема силата на властта така, както останалите приемат храна и вода. Не може да бъде друга, самото й съществувание се определя от това… За такива като нея не съществуват понятия като чест и «гири». Тя е обречена на слабостта си към властта като еретик на кладата си… Тежко на онзи, който й се изпречи на пътя.“
— Асаку е по-малкият брат на оябуна Хитасура — поясни на глас Големия Езо. — Хората от клана му вече преобръщат града наопаки, за да открият убиеца.
— Нека го преобръщат колкото си щат — тръсна глава Хоно. — Никой не знае какво се е случило. Бяхме само ти, Фукуда и аз.
— Ще добавя, че Асаку беше истински гений на шифрованите кодове — рече Големия Езо.
— Беше нахален — поклати глава Кои. — Изгони ме само защото съм жена, изсмя ми се в лицето…
— Направи го, защото беше бесен от лекотата, с която успя да проникнеш в апартамента му — подхвърли Езо. — А на практика беше уплашен до смърт…
— Малко му беше — отвърна Кои.
Големия Езо неволно си спомни мига, в който Хоно (или Кои — както предпочиташе да я наричат) смаза адамовата ябълка на Асаку Хитасура. На лицето й се беше появила безизразна маска — сякаш гледаше кукла от представление на „Бунраку“… Маската на бог, чието име Езо не можеше да си спомни. Чертите на лицето й представляваха странна смесица от екстаз и отчаяние. По време на представлението сърцето на Големия Езо беше потръпнало от възхита, прииска му се да зърне майстора, създал тази великолепна маска… Не го стори, разбира се. Не искаше да разрушава илюзията, не искаше да се сблъска с обикновено човешко същество…
А после, миналата нощ той изведнъж откри, че великолепната театрална маска се е отпечатала върху лицето на живо същество. Беше страхотно, великолепно, истинско чудо! Големия Езо обичаше необикновените неща в природата, а тази Кои беше дори нещо повече — беше истинска находка! И той твърдо реши да я подчини, да я превърне в продължение на собствената си психика. Също като Фукуда…