И Фукуда се беше появила при него доброволно, точно като Хоно. Обхваната от дълбок емоционален стрес. Големия Езо откри, че хората са твърде уязвими, когато ръцете им са изцапани с кръв. Особено жените… Кръвта означава отворени рани, а отворените рани са най-краткият път към покоряване на психиката.
До снощи, преда да види божествената маска върху лицето на Кои в момента на смъртта, той беше дълбоко убеден, че Фукуда е върховното му постижение. Но после си даде сметка, че това не е така. Кои имаше всички предпоставки да остави Фукуда далеч зад себе си.
По-късно, вече в апартамента, който й беше предоставил, Големия Езо й помогна да свали от себе си мръсотията на убийството. Навил ръкави, той влезе в банята и я разтри с насапунисана гъба. После започна да я облива с хладка вода, очите му механично следяха мръсотията, оттичаща се в канала. Когато погледна отново към нея, в очите му се появи завист. Тялото й беше съвършено, а кожата — чиста, без нито едно петънце.
Кои изми ваната и я напълни с гореща вода. Изпъна се в нея и едва тогава проговори — за пръв път след второто си убийство.
— Учили са ме, че жените идват на този свят с вродено чувство на вина… Учили са ме, че всички ние сме нечисти. От телата ни редовно тече кръв — доказателство за злите сили, които не можем да контролираме — очите й се заковаха върху лицето на Големия Езо. — Това важи с още по-голяма сила за мен, защото съм „хиноеума“ — убийца на съпрузи…
Големия Езо не отговори. Беше доволен да гледа и слуша — както по време на представлението „Бунраку“, сякаш беше само един от зрителите в препълнения салон.
Кои вдигна ръце над водата. От кожата й излиташе пара, от пръстите й капеше вода. Едва сега Големия Езо забеляза, че ноктите й са лакирани в кървавочервен цвят.
— Сега вече зная, че мога да контролирам напълно своите зли помисли — продължи Кои. — Мога да ги използвам в пълна мяра, като тази вечер… Но мога да ги накарам да дремят в мен, подобно на сънлив любовник… — Отметна глава и затвори очи, тялото й се плъзна във водата и Големия Езо изпита чувството, че се разтваря в нея. — Изборът е само мой…
А днес си избра ново име; Кои; Сякаш беше захвърлила старите си дрехи и обличаше нови. Мрак. Бездънна пропаст. Сила…
— Никой не знае — повтори последните, си думи тя.
Големия Езо стана от мястото си и пристъпи към прозореца. Небето потъмня от сиво-черни облаци, смогът превърна ясното утро в жълтеникава мъгла. Отровните й талази скриха напълно величествения връх Фуджияма — символа на Япония…
— Хитасура несъмнено ще ме заподозре — промърмори Големия Езо. Изправен до Кои, той ясно усети огромната сила на нейното „ва“, душата му се изпълни със задоволство. Чувстваше се като художник, застанал пред току-що завършения шедьовър на живота си. — Няма начин да не се стигне до сблъсък… А когато дойде тук, той едва ли ще бъде сам.
— Какво от това? — попита Кои и на лицето й отново започна да се изписва онова необикновено изражение. Но този път към екстаза и отчаянието се прибави и нещо като нетърпеливо очакване. Въздухът около нея затрептя, сякаш наелектризиран от приближаващ се ураган. — Ще посрещна Хитасура с отворени обятия!
Големия Езо потръпва от чувство на дълбоко удовлетворение. Беше успял да постигне целта си, беше превърнал Кои в безмилостен боец, който от тук нататък, за разлика от Фукуда, никога няма да изпитва присъщите за всяка жена чувства на жалост, симпатия и състрадание…
Раменете му неволно потръпнаха. „Ела, мръснико, обърна се мислено към Хитасура той. Подготвил съм ти една малка изненада! Надявам се да се запознаеш отблизо с най-новото ми творение. С моята ТВЪРДА МАШИНА!“
Девета глава
Токио
Тори отново се зае да изследва снимката на Ариел Соларес, изправен усмихнат пред обектива в малкия парк край къщата си в Сан Франциско.
Вниманието й беше насочено към фона, на който бяха запечатани един мъж и някаква двойка зад него. Продължаваше да подозира, че именно те са ключът към загадката. Не беше в състояние да ги идентифицира и това я тревожеше. Обърна снимката и огледа датата, отпечатана по електронен път отгоре — 21 март на текущата година. Дали Ариел не я насочва към нея? Но тази дата не беше свързана с нищо от онова, което се съдържа в секретната папка на „Алеята“, която пазеше архивите за производството и разпространението на японския супер кокаин…