Ръсел и Бърнард Годуин я привлякоха обратно към оперативна работа именно защото Ариел беше открил това ново и страшно оръжие, което японците бяха създали и вече разпространяваха по света. Бърнард очакваше от нея да открие причините, но Тори си даваше сметка, че това е само част от поставената й задача. Защото новият кокаин беше в тясна връзка с нелегалния канал за контрабанда на хафний. Наркотикът напускаше нелегалния цех в liano negro в комбинация с пратка хафний и заминаваше за Япония. Но каква е съдбата на „меката клетка“ от там нататък?
Кой е производителят? Лабораторните изследвания на Деке, направени върху сачмата на Ръсел, недвусмислено сочат, че хафният излиза от Колумбия, опакован в обикновен, „чист“ кокаин. Ако Естильо е прав в твърдението си, че купувач на „меката клетка“ е Хитасура, това означава, че и разкритията на Ариел са точни: кокаинът убиец се произвежда тук, в Япония. Единственият човек, който знае къде и защо, без съмнение е Хитасура.
Тори затвори очи и потъна в „прана“. Дишането й стана дълбоко и равно, пулсът видимо се забави. Трябваше да признае пред себе си, че след като доверието й в Естильо беше разклатено по толкова рязък начин, опасенията й, че Хитасура ще се окаже замесен в производството на „сладоледа“ (така в „Алеята“ нарекоха кокаина убиец), рязко нараснаха. А това означаваше само едно: скъсана е още една брънка на мрежата, която беше градила с цената на огромни усилия и търпение.
Знаеше, че Ръсел очаква от нея да се докопа до Хитасура и да го подложи на разпит. Веднага, още сега. Оправдание за забавянето и беше избухналата война между клановете на Хитасура и Големия Езо, а също и появата на Фукуда…
Част от съзнанието й копнееше да стори именно това: да намери удобния момент, да дръпне настрана Хитасура и да разкрие истината. Но това беше невъзможно не само поради вътрешните й страхове, а и защото железните правила на поведение в Япония напълно изключваха подобен прям, характерен за европейците подход. Тори си даваше сметка, че ще трябва да се въоръжи с търпение и да изчака подходящия миг за разговор с Хитасура.
Ръсел се присъедини към нея малко преди Хитасура да приключи с поредната връзка по мобифона.
— Не е ли време да ми разкажеш нещо повече за смъртната ти вражда с жената убиец Фукуда? — попита той.
— Веднъж се опита да ме убие — отвърна Тори, но той очевидно не остана доволен от краткото обяснение. Ще бъде по-добре да му разкажа всичко, въздъхна в себе си тя. И по-честно… — Помниш ли с какво се занимавах, когато ме раниха?
— Разбира се — кимна Ръсел. — Опитваше се да разкриеш същността на някаква тайна японско-съветска програма, за която липсваше информация дори във висшите ешелони на местната бюрокрация. Честно казано, аз бях убеден, че си губиш времето и напразно харчиш средства на „Алеята“. Но Бърнард беше на друго мнение. Знаеш, че когато става въпрос за руснаците, той се превръща в истински маниак — пронизителните му сини очи опариха лицето й. — Сега съжалявам, че проявих отстъпчивост… Ако бях държал на своето, днес ти щеше да си имаш две здрави бедра…
Тори го гледаше така, сякаш за пръв път го виждаше.
— Много мило от твоя страна — бавно каза тя. — Но на практика с новата протеза (проектирана и изработена именно в Япония) аз мога да правя такива неща, каквито едва ли щяха да са достъпни за мен, ако си бях останала с две здрави бедра, както казваш… Можеш да считаш, че в това отношение дори си ми направил услуга… — на лицето й се появи колеблива усмивка, сякаш не искаше да му позволи да надникне в душата й.
Помълча малко, после добави:
— Между другото, слуховете за съвместен съветско-японски проект наистина се оказаха верни. За съжаление обаче не можах да стигна докрай в проучванията си, тъй като се сблъсках с Фукуда…
— Как се стигна до този сблъсък?
— Появи се един мъж — въздъхна Тори. — Всъщност почти дете… На не повече от двадесет години. Изключителен мъж. Както в професионален, така и в личен аспект… Научих за него от Деке, който го окачестви като „тцукуру-хито“ — „творец“… На уличен жаргон това означава силен и влиятелен човек, когото всички обожават поради наличието на изключителна „хара“ — вътрешна духовна сила.
— Беше ли този младеж якудза?
— Най-странното е, че не беше — въздъхна Тори. — Но поради факта, че е „тцукуру-хито“, съветите му бяха търсени от Якудза, особено по отношение на сложни външнотърговски сделки. По образование този човек беше юрист, специализирал в международното право. Наричаше се Йен Ясувара, но аз останах с впечатлението, че това е просто шеговит псевдоним. Той беше от хората, които иронизират всеки и всичко, открито се подиграват на света, в който си пробиват път с невероятно умение и ловкост…