— Обещавам, че нищо от личните ви притежания няма да бъде обект на проверка. Но част от моите началници изпитват основателна тревога, че на самолета може би има монтирани специални камери или друга снимачна техника…
— Уверявам ви, че на борда няма такава техника — отсече Тори.
— Не се съмнявам в думите ви, госпожице Нън, но някои политически правила налагат…
— Или ще оставите самолета на мира, или рискувате да предизвикате дипломатически скандал, господин капитан! — изгледа го предизвикателно Тори. — Уверявам ви, че нашето правителство е особено чувствително по отношение на дипломатическия имунитет.
Капитан Николев се поколеба точно колкото трябва, после на лицето му изгря широка усмивка:
— Права сте, разбира се. Просто не бях помислил за евентуалните усложнения… — махна с ръка по посока на изхода: — Последвайте ме, моля. Ще ви откарам до улица „Чайковски“ като малка компенсация за неудобството, което ви е било причинено…
Тори забеляза очаквателния блясък в очите му и веднага разбра, че е подложена на прикрито изпитание. Вече имаше неприятното чувство, че този капитан от Граничните войски на КГБ нито за миг не повярва в дипломатическото им прикритие. Но как е възможно това?
За момент изпита още по-неприятното чувство, че той е очаквал тяхното приземяване. Не, невъзможно… Местните власти бяха получили плана за полета им и нищо повече. Това едва ли е достатъчно, за да се алармира КГБ. Споменаването на базата в Новосибирск беше пълна глупост и тя нито за момент не позволи да бъде подведена. Ако параноичните руснаци действително изпитваха тревога от полет на чужд самолет в близост с базата, те изобщо нямаше да приемат плана им. Какво ли става зад фасадата, запита се неспокойно Тори.
Тръгнаха да прекосяват терминала.
— Какво става, по дяволите? — попита на английски Ръсел.
Тори му отвърна с идиотска усмивка:
— Господин капитанът от КГБ беше любезен да ни предложи превоз до града.
— Много мило от негова страна — моментално поде играта Ръсел. От изражението на Тори разбра, че трябва да внимава. Всеки наоколо би могъл да разбира английски.
— И аз така мисля.
Шофьорът отвори задната врата и всички се настаниха в лимузината. Николев го беше предупредил да не се ползва от правителствената лента, която би ги отвела прекалено бързо до улица „Чайковски“.
— Предлагам да минем по заобиколен път, така ще получите възможност да се запознаете с града — подхвърли Николев.
— Много любезно от ваша страна — отвърна Тори, след като старателно преведе предложението му на Ръсел. — И двамата сме за пръв път в Москва…
— Първа дипломатическа мисия! — ентусиазира се Николев. — Е, тогава ще направя така, че наистина да запомните пристигането си в Москва!
„Защо постоянно усещам двусмислие, запита се Тори. Нима е възможно то да присъства във всяка дума на този руски капитан?“
Николев ги преведе покрай Ленинските хълмове и сградата на Държавния университет. Едва вчера двамата с Марс Волков бяха тук, потънали в обсъждане на важни проблеми. Поеха покрай Москва река, колата безшумно се плъзгаше край буйната зеленина на парка „Горки“, от който се излъчваше прохлада.
Показал глава през прозорчето капитан Николев почти усещаше вкуса на сладоледа, който ближеха децата около количката на продавача.
— Имате късмет — извърна се към Тори той. — Лятото е най-хубавият сезон в Москва…
— За съжаление тук късметът няма нищо общо — отвърна Тори. — Пристигнахме по нареждане на Държавния департамент…
— Разбирам — кимна Николев и вдигна прозорчето. Беше му странно да води словесен дуел с тази жена. Далеч по-лесно би било да контактува с мъжа, Ръсел Слейд. Но той очевидно не говореше руски и Николев трябваше да се задоволи с жената. — Тази обиколка ми отвори апетит — промърмори той. — Вероятно и вие сте гладни след дванадесетчасовия полет. Позволете ми да ви поканя на обяд.
— Много сте любезен — отвърна Тори. — Но няма да имаме време, скоро трябва да бъдем на първата от назначените тук срещи…
— Сигурен съм, че сте се объркали от часовата разлика — възнагради я с най-широката си усмивка Николев. — Първата си среща вече пропуснахте още на летището… Смея да твърдя, че ако не бях се намесил, все още щяхте да сте там… Както и да е… Време е за обяд, а аз зная най-добрите ресторанти в Москва…