— Започвам — кимна Тори. — Но няма да е зле да обясните това малко по-подробно на господин Слейд. Той включва по-бавно от мен…
— Наистина ли? — попита Николев и хвърли любопитен поглед към Ръсел. — Опасявам се, че познанията ми по английски ще се окажат недостатъчни…
— Акцентът ви не е лош — насърчи го Тори. — А господин Слейд ще установи как сте с речниковия запас…
Николев се засмя.
— Обичам духовитостта — призна той. — Особено у жените. Много е удобна, не мислите ли?
— Искате да кажете успокояваща — поправи го Тори2. — Зависи от духовитостта.
— Ако получа възможност да ви опозная по-добре, сигурно ще си направя цял каталог с вашите духовитости — доволно се усмихна Николев. — Много се надявам това да стане…
Търпеливо изчака размяната на погледи между Тори и Ръсел, после внимателно подхвърли:
— Зная, зная… Пак се питате: „Какво, по дяволите, иска тоя гонзо?“… Между другото, какво означава „гонзо“?
— Нещо като клоун — хладно отвърна Ръсел.
— Ясно — понамръщи се Николев. После поднесоха първото ястие и лицето му отново се разведри. — Тук се работи с фиксирано меню. Надявам се, че това няма да ви направи лошо впечатление…
— Започваме да свикваме — сви рамене Тори.
По време на храненето почти не разговаряха. Когато прибраха чиниите и от последното ястие, Николев вдигна глава и попита:
— Много зле ли беше?
— Е, не е като в „Лютек“ — въздъхна Ръсел и сипа захар в чашата силен чай, която му поднесоха.
— Вероятно имате предвид един известен ресторант в Париж…
— Познахте.
Капитан Николев доволно кимна с глава.
— Във всеки случай всички се чувстваме по-добре, нали?
— Може би само някои от нас — не се сдържа Ръсел.
— Господин Слейд иска да каже, че продължаваме да сме озадачени — побърза да поеме инициативата Тори. — Вие очевидно искате нещо от нас, но ние нямаме представа какво е то…
— Така е по-добре — отвърна Николев. — На този етап е достатъчно… Поне се уверихме, че можем да разговаряме, нали?
— Зависи за какво — поклати глава Ръсел.
Капитан Николев го изгледа така, сякаш се питаше дали има смисъл да преминава на теми от по-важно значение.
— Въпрос на доверие, нали? — попита той и избърса челото си с книжна салфетка. — Нямам представа дали мога да ви се доверя…
Ръсел беше толкова изненадан, че почти се задави с първата глътка чай. Закашля се, очите му се напълниха със сълзи. А Тори просто седеше и гледаше този руснак с чувството, че превърта пред очите й.
— Нещо странно ли казах?
— И още как — поклати глава Тори.
— Хей, капитане! — възвърна дар слово Ръсел. — Ти си най-проклетото руско копеле, което съм виждал!
— Така ли? Трябва да се гордея с това…
— Споменахте някакво предложение — пресече зараждащия се дуел Тори.
— Значи имам уверението ви, че ще ме изслушате?
— Аз съм по-голям параноик от нея! — отсече Ръсел. — Да чуем предложението!
— Предлагам обмен на информация…
— Ти си пръв, Иване!
— Ръсел! — предупредително се обади Тори.
— Какво „Ръсел“? — избухна партньорът й. — Нима забрави къде сме? В страна, в която сме виновни, докато се докаже, че сме виновни! От този миг нататък всичко, което кажем, ще бъде използвано срещу нас… Както в онази сграда оттатък улицата. Да разговаряме с този тип, означава да навлезем в подвижни пясъци! Нима не виждаш, че е шантав като Дафи Дък3?
— Извинете — обади се капитан Николев. — Дафи Дък също ли е гонзо?
Тори скри лице в дланите си.
— Нещо такова — отвърна Ръсел и се извърна да я погледне. — Това не може да става в действителност, нали?
— Така ли? — объркано го изгледа Николев.
— Къде са типовете с торбести гащи, които ще ни напръскат със сода?
— Тук има сода — каза Николев и махна с ръка на келнера. Желанието му да помогне изглеждаше съвсем искрено.
2
Игра на думи — в буквален превод comfortable означава удобен, а comforting — успокояващ. — Б.пр.