— Няма нищо — каза на руски Тори, обръщайки се към келнера. Онзи се поклони и се оттегли. Тори се приведе над масата: — Капитане, ние нямаме какво да крием! Искам това да ви е максимално ясно, преди да сте започнали!
Николев кимна с глава.
— От друга страна, аз и господин Слейд нямаме никакви основания да ви вярваме!
— Тори, за бога…
— Разбирам — каза Николев и на лицето му се изписа нещо като облекчение. — Всичко това прилича на мексиканска престрелка, нали?
— На мексиканска безизходица — поправи го Ръсел.
— Благодаря — кимна руснакът. — Ще се опитам да го запомня. Но вашите идиоми са толкова объркващи.
— Хайде, изплюйте камъчето!
— Моля? Нали току-що го сторих?
— Да не започваме пак! — тръсна глава Тори и положи ръце на масата с дланите нагоре. — Как предлагате да процедираме, капитане?
— Бих искал да ви направя своето предложение… но не тук.
— Къде? — попита Ръсел.
— В една вила. На Ленинските хълмове.
— Капитане — усмихна се Тори. — Опитайте се да погледнете на нещата от наша страна. Ние нямаме никакви гаранции, че…
— Аз говоря английски — прекъсна я Николев. — Агентите на КГБ нямат право да се издават, че знаят езика на врага. Те трябва да мълчат и да се учат.
— Това не е никаква гаранция — тръсна глава Ръсел. — Поне за мен…
— Нека бъдем справедливи — въздъхна Тори. — Ние също не му предлагаме бог знае какво… — извърна се към Николев и добави: — Ще изслушаме предложението ви, капитане. Но това е всичко, на което сме съгласни.
Капитан Николев кимна с глава.
— Прекрасно! — изстена Ръсел. — Имам чувството, че каквото и да се случи, все ние ще сме прецаканите!
Часът, който Тори и Ръсел прекараха в разправии с граничните служби на СССР, Марс Волков използва за друго. Ръцете му бавно се откъснаха от раменете на Ирина, очите му пробягаха по лицето й.
— Започнах да се тревожа за теб — промълви той. — Нямам нищо против аматьорския ти подход, на практика съм ти много задължен… Но когато нещата опират до Валери и неговите подставени лица от КГБ, няма как да не се тревожа. На даден етап дори си помислих най-лошото… Добре, че се появи, иначе се готвех да алармирам милицията… Късмет!
— Разбира се, че е късмет — кимна Ирина. Внимаваше да не покаже ужаса, който сковаваше душата й.
„Все още не се разкрива, значи иска нещо от мен, съобрази светкавично тя. Но какво?“
— Изглежда КГБ държи под наблюдение апартамента на Валери — добави на глас тя. — За малко не ме хванаха…
— Значи съм се появил съвсем навреме — отбеляза Марс.
Дъждът трополеше по покрива на колата. Светът се смали и изчезна, на негово място се появи сива и мрачна затворническа килия. Ирина изпита непреодолимото желание да хвърли поглед към компютъра „Тошиба“, да се увери, че малкото куфарче все още е тук. Но очите й останаха вперени в дъждовните струи, шибащи предното стъкло. Тук е, разбира се. Къде може да отиде?
— Нямаш чистачки — отбеляза Марс.
— Откраднаха ги — въздъхна тя. — Но вината е моя, защото забравих да ги сваля…
— В багажника има други — отвърна той. — Ще ида да ги извадя.
Ирина го проследи как отваря вратата и отива към задната част на колата. Лявата й ръка стисна волана, дясната механично посегна към лоста на скоростите. Видя как Марс отваря багажника и се навежда.
Сега всичко може да стане съвсем просто. Освобождава ръчната спирачка, отпуска съединителя и изчезва. По-далеч от затвора, който й готвеше Марс. Просто и лесно. Усети как мускулите й се стягат, готови да изпълнят командата на мозъка. Но дали действително е просто? Къде са униформените от Гранични войски, които претърсваха апартамента на Валери? Едва ли са си тръгнали, оставяйки Марс да се оправя сам…
Ръцете й трепереха толкова силно, че едва ли бяха в състояние да държат волана. Не би могла да шофира в този порой, на всичкото отгоре и без чистачки…
Капакът на багажника се затръшна, от устата й излетя неволен вик на уплаха. Марс мина отпред и постави чистачките. Действаше с една ръка. После седна на мястото до нея, небрежно тикайки компютъра на Валери между краката си. Ирина сведе поглед към дясната му ръка и видя пистолета в нея.
— Стори ми се, че зърнах един от хората на Валери — обясни той и бавно прибра оръжието. — Войната между нас вече започна. Страхувах се, че първата жертва можеше да бъдеш ти…