Той свърши и се загледа в притихналите офицери. Ефектът на парата вече започваше да се проявява. Огромната горещина атакуваше дихателните органи на мъжете в стаята, отрезвявайки онези, които бяха пили. Освен това ги караше и да се потят. Рожков си помисли, че през следващите няколко месеца на всички щеше да им се наложи здравата да се поизпотят.
Тогава Павел Алексеев, заместник-командир на Югозападния театър, наруши мълчанието.
— Чух някои слухове — каза той. — Но наистина ли е толкова зле?
— Да. Запасите ни от ГСМ са достатъчни за дванадесет месеца нормална работа или за шестдесет дни военни действия след кратък период на засилена подготовка. — Той пропусна да спомене, че цената, която трябваше да платят за това, бе осакатяването на националната икономика до средата на август.
Алексеев се наведе напред и се плесна със снопчето си клонки. По някакъв странен начин това движение наподобяваше размахването на лъвска опашка. Със своите петдесет години той беше вторият най-млад офицер в банята — уважаван, интелигентен военен и здрав мъж с приятна външност и широки като на дървар рамене. Тъмните му очи погледнаха косо през издигащия се облак пара.
— Средата на юни?
— Да — отвърна Рожков. — Толкова време имаме, за да подготвим плановете и бойците си. — Маршалът огледа стаята. Таванът вече беше частично скрит от мъгла.
— Предполагам, че сме се събрали тук, за да можем да си говорим откровено, без да ни подслушват. Прав ли съм?
— Прав сте, Павел Леонидович — отговори Рожков. Той не беше изненадан, че точно Алексеев беше заговорил пръв. През последното десетилетие главнокомандващият Сухопътните сили внимателно беше помагал за издигането на младия мъж в кариерата. Алексеев беше единственият син на напорист генерал от Танкови войски. Баща му беше участвал във Великата отечествена война и беше един от многото доблестни мъже, принудени да се пенсионират предсрочно по време на безкръвните чистки на Никита Хрушчов в края на петдесетте години.
— Другари. — Алексеев се изправи и бавно слезе от пейката си до мраморния под. — Приемам всичко, което ни каза маршал Рожков. Но четири месеца! Четири месеца, през които можем да бъдем засечени, четири месеца, през които можем да изгубим елемента изненада! Какво ще стане тогава? Не, ние вече имаме план за подобна ситуация — „Жуков-4“! Моментална мобилизация! Всички можем да се върнем на командните си постове за шест часа! Ако искаме да нападнем внезапно, тогава трябва да го направим така, че никой да не може да ни засече навреме — трябва да нападнем до седемдесет и два часа, броени от този момент!
Още веднъж единственият шум в стаята беше звукът от изпаряващата се върху сиво-кафявите тухли вода. След това изведнъж избухна вулкан от гласове. „Жуков-4“ беше зимният вариант на план, който се предвиждаше в случай на евентуално намерение на НАТО да извърши изненадващо нападение над страните от Варшавския договор. При такова положение стандартната съветска военна доктрина не се различаваше от която и да било друга: най-добрата защита е доброто нападение и армиите на НАТО трябва да бъдат изпреварени чрез незабавно нападение с дислоцираните в Източна Германия механизирани дивизии от клас А.
— Но ние не сме подготвени! — протестира главнокомандващият Западния театър. Той отговаряше за челните сили с щабквартира в Берлин — най-мощното самостоятелно военно командване в света. Евентуално нападение срещу Западна Германия щеше да легне основно на плещите на неговите войски.
— Те също не са — не отстъпи Алексеев. — Всъщност те са по-неподготвени от нас. Погледнете само данните на разузнаването. Четиринадесет процента от офицерите им са в отпуска. Вярно е, че те излизат от тренировъчния си цикъл точно сега, но затова пък голяма част от техниката им ще има нужда от ремонт, а много от офицерите им ще отсъстват за консултации в съответните столици, както правим и ние самите. Армиите им вече са поставени на зимен режим и изпълняват само задачи, свързани с поддръжката и администрацията. Физическото обучение е намалено — та кой ли иска да тича в снега? На войниците им е студено и те пият повече от обичайното. Сега му е времето да действаме! Историята показва, че съветският боец има най-голяма ефективност през зимата, когато НАТО е с най-слаба боеспособност.