— Дайте ми една въздушнопреносима дивизия и аз ще успея да изпълня задачата. — Маслов беше напълно трезвен и държеше чаша с минерална вода. — Въпросът е дали стратегическото ни поведение на море ще бъде офанзивно, или дефанзивно. Флотите на НАТО, и преди всичко флотът на САЩ, представляват пряка заплаха за Родината. Съединените щати сами разполагат с достатъчно самолети и самолетоносачи, за да нападнат отечеството ни при полуостров Кола. Всъщност ние знаем, че техните планове предвиждат точно това.
— И какво от това? — намеси се Главком-югозапад. — Разбира се, никое нападение над съветска земя не трябва да се приема на шега, но ние ще претърпим огромни загуби в тази война независимо колко добре се бият нашите войски. Единственото, което има значение, е крайният резултат.
— Ако американците успеят да нападнат полуостров Кола, те на практика ще ни попречат да затворим северната част на Атлантическия океан. И ти грешиш, като се отнасяш с пренебрежение към подобно нападение. Навлизането на американците в Баренцово море ще се превърне в директна заплаха за нашите сили за ядрено възпиране и може да има много по-неприятни последствия, отколкото можете да си представите. — Адмирал Маслов се приведе напред. — От друга страна, ако убедите СТАВКА да ни даде необходимите за операция „Полярна слава“ ресурси, ние ще можем да поемем инициативата и да диктуваме естеството на операциите в Северния Атлантик. — Той вдигна свитата си в юмрук ръка. — По този начин ще можем, първо — тук той вдигна един пръст, — да предотвратим американска атака по море срещу Родината; второ — още един вдигнат пръст, — да използваме по-голямата част от подводните си сили в Северния Атлантически океан, откъдето минават търговските пътища, вместо да ги държим в състояние на пасивна отбрана; и, трето — последен пръст, — да се възползваме максимално от активите на военноморската си авиация. Тази операция моментално ще превърне флота ни от защитно в нападателно оръжие.
— И за да постигнете това, ви е необходима само една гвардейска въздушнопреносима дивизия? Бихте ли ни информирали за плана си, другарю адмирал? — каза Алексеев.
Маслов говори в продължение на пет минути, след което заключи:
— С малко късмет, само с един удар ще създадем на натовските военноморски сили повече работа, отколкото е по силите им, и ще си осигурим ценни позиции, от които ще можем да се възползуваме след края на войната.
— Според мен ще бъде по-добре да примамим авионосците им и да ги унищожим — намеси се в разговора им Главком-запад.
— Американците разполагат с пет или шест самолетоносача, които могат да използват срещу нас в Атлантическия океан — отговори Маслов. — Всеки от тях носи до петдесет и осем самолета, които могат да бъдат използвани за постигане на въздушно превъзходство или за нанасяне на ядрен удар, без да се броят самолетите, които се използват за защита на флотилията. Другарю, моето мнение е, че трябва да държим техните авионосци колкото може по-надалеч от бреговете на Родината.
— Впечатлен съм, Андрей Петрович — каза замислено Рожков, като не пропусна да забележи уважението в очите на Алексеев. „Полярна слава“ беше смел и прост план. — Утре следобед искам пълната информация за плана ви. Ако съм ви разбрал правилно, ако успеем да ви отделим необходимите ресурси, шансовете за успех на операцията са много високи?
— Работим по този план от пет години, като се стремяхме да го опростим възможно най-много. Ако не допуснем изтичане на информация, ще се нуждаем само от два фактора, за да постигнем пълен успех.
— В такъв случай имате моята подкрепа — кимна Рожков.
Глава четвърта
Маскировка 1
Министърът на външните работи влезе от лявата страна на сцената, както правеше винаги, и се отправи към катедрата с необичайно бърза за шестдесетгодишен мъж стъпка. В залата пред него съветски гвардейци нареждаха журналистите на определените за тях места. Представителите на пресата седяха, стиснали бележниците си в ръка, до тях стояха фотографите им, а телевизионните оператори стояха най-отпред. Външният министър мразеше проклетите светкавици, мразеше и хората, които стояха зад тях — невъзпитаните западни журналисти, винаги любопитни, винаги нахални, винаги задаващи въпроси, на които той не беше длъжен да отговоря дори и когато биваха задавани от собствения му народ. „Толкова е странно — помисли си той, докато преглеждаше бележките си, — че често ми се налага да говоря пред тези западни шпиони по-открито, отколкото пред членовете на Централния комитет на КПСС.“ Шпиони, ето какво бяха тези журналисти…