Те, разбира се, можеше да бъдат манипулирани от всеки опитен човек, разполагащ с внимателно подбрана дезинформация — и той щеше да направи точно това. Като цяло обаче те представляваха заплаха, защото никога не преставаха да си вършат работата. Това беше факт, който министърът не можеше да си позволи да забрави, и причината, поради която той не се отнасяше с презрение към медиите. Работата с тях винаги криеше потенциална опасност. Те можеха да бъдат опасни дори и когато биваха манипулирани, защото никога не спираха да търсят информация. Да можеха само и другите в Политбюро да осъзнаят това!
— Дами и господа — започна той на английски. — Ще направя кратко изявление и съжалявам, че на този етап няма да мога да отговоря на въпросите ви. На излизане оттук всеки от вас ще получи подробни материали… би трябвало вече да са размножени… — Той погледна към някакъв мъж в дъното на залата, който кимна утвърдително. Външният министър подреди записките си и заговори с точното произношение, с което беше известен.
— Президентът на Съединените щати често иска от нас „дела, а не думи“ при преговорите за контрола над стратегическите оръжия. Както знаете, целият свят беше разочарован от липсата на значителен напредък в продължаващите вече цяла година Виенски преговори, за което всяка от страните обвинява другата. Привържениците на мира от цял свят знаят, че Съветският съюз никога не е искал война и че само някой луд би сметнал, че ядрената война е разумен политически вариант в нашия съвременен свят на надпревара във въоръжаването, замърсяване с ядрени отпадъци и т.нар. „ядрена зима“.
— По дяволите — измърмори шефът на бюрото на АП в Москва Патрик Флин. Съветите почти не признаваха съществуването на концепцията за „ядрената зима“ и никога не я бяха споменавали толкова официално. Той се заслуша внимателно в думите на министъра.
— Дойде времето за значително съкращаване на стратегическите оръжия. Ние сме правили многобройни сериозни и искрени предложения за реално съкращаване на въоръженията, но въпреки това Съединените щати продължиха с разработването и внедряването на дестабилизиращи оръжия с голяма разрушителна сила: ракетата за изпреварващ удар MX, толкова цинично наречена „Миротворец“; усъвършенстваната балистична ракета за изпреварващ удар „Трайдънт D-5“, носена от кораби и подводници; два различни вида крилати ракети, чиито характеристики правят контролните проверки на въоръженията почти невъзможни; и, разбира се, така наречената Инициатива за стратегическа отбрана, която има за цел извеждането на нападателни стратегически оръжия в Космоса. Такива са делата на САЩ. — Той вдигна очи от бележките си и продължи с ироничен тон: — И след всичко това Америка иска дела от страна на Съветския съюз.
— Утре ние ще видим дали на думите на Съединените щати може да се вярва, или не. Утре ние ще видим колко голяма разлика има между думите, с които Съединените щати искат мир, и делата, с които Съветският съюз се стреми към постигането на мир. Утре Съветският съюз ще сложи на масата на преговорите във Виена предложение за съкращаването на съществуващите арсенали от стратегически и балистични ядрени оръжия с петдесет процента, което да се извърши в период от три години, считано от датата на ратифицирането на споразумението, под контрола на екипи от трети страни, чийто състав ще бъде определян с консенсус от всички подписали споразумението страни. Моля да отбележите, говоря в множествено число. Съветският съюз кани Обединеното кралство, Република Франция и — тук той вдигна очи от записките си — Народна република Китай да се присъединят към нас на масата на преговорите. — Светлините на светкавиците го заслепиха и той отвърна поглед встрани.
— Дами и господа, моля ви… — Той се усмихна и вдигна ръка, за да предпази очите си. — Тези очи са твърде стари, за да бъдат подлагани на такова изпитание, а аз не знам речта си наизуст — освен ако не желаете да продължа на руски.
Залата избухна в смях и журналистите заръкопляскаха на тази шега. Докато водеше записки с бясна скорост, Флин си помисли, че старият копелдак пускаше целия си чар в действие. Новината беше истински динамит. Той се зачуди какво ли щеше да последва, а най-вече каква беше точната формулировка на съветското предложение. Флин и преди беше отразявал преговори по въпросите на въоръженията и твърде добре знаеше, че чутите описания на предложенията до голяма степен можеха да изкривят основните подробности от истинските намерения. Руснаците не можеха да бъдат толкова открити — това беше просто невъзможно.