— Да продължим. — Външният министър премигна няколко пъти, за да успокои очите си. — Обвиняват ни, че никога не сме правили жест на добра воля. Неистинността на това обвинение е очевидна, но тази лъжа постоянно се тиражира на Запад. Но това повече няма да става. Вече никой няма да има причина да се съмнява в искреността на съветския народ в борбата му за справедлив и траен мир. В знак на добра воля приканваме всички заинтересовани нации да отвърнат по същия начин: от днес Съветският съюз започва свалянето от въоръжение на цял един клас ракетни атомни подводници. На Запад наричат тези подводници клас „Янки“. Ние, разбира се, си имаме наше име за тях — каза той с остроумна усмивка, което предизвика още една вълна на учтив смях. — В момента ние имаме двадесет такива подводници, всяка от които носи двадесет балистични ракети. Всички активни подводници от този клас са част от съветския Северен флот, базиран на полуостров Кола. Считано от днес, ние ще сваляме от въоръжение по една подводница месечно. Както знаете, пълното дезактивиране на една толкова сложна машина, каквато е ракетната подводница, трябва да се извърши в корабостроителница, където ракетното отделение да бъде отделено от корпуса на подводницата, което прави невъзможно бързото сваляне на тези съдове от въоръжение. Независимо от това, за да потвърдим искреността на намеренията си, приканваме Съединените щати да направят едно от следните неща:
— Първо, ние ще позволим на екип от шестима офицери от Американския военноморски флот да инспектират двадесетте подводници, за да се уверят, че ракетните им апарати са били запълнени с бетон преди изваждането на целите ракетни отделения от подводниците. В замяна на това ще изискаме Съединените щати да позволят такава инспекция на американски корабостроителници, която да бъде извършена от същия брой съветски офицери на дата, която следва да бъде уточнена допълнително от двете страни.
— Второ, в случай че САЩ не пожелаят да приемат реципрочен контрол върху съкращаването на въоръженията, ние ще позволим на друга група от шестима офицери да извърши контрола, като тези офицери ще бъдат от страна или страни, за които Съединените щати и Съветският съюз трябва да се споразумеят в следващите тридесет дни. По принцип, един екип от офицери на неутрални държави като Индия и Швеция би бил приемлив за Съветския съюз.
— Дами и господа, дойде време да сложим край на надпреварата във въоръжаването. Няма да повтарям всички онези произведения на реториката, които сме слушали през последните няколко десетилетия. Всички ние знаем каква ужасна заплаха за всяка нация представляват ядрените оръжия. Нека никой вече да не казва, че правителството на Съветския съюз не е направило нищо, за да намали опасността от Трета световна война.
В залата настъпи такава тишина, че можеше да се чуе шумът от двигателите на камерите. Представителите на западните информационни агенции, акредитирани в московските им бюра, бяха измежду най-добрите в бранша си. Еднакво умни, еднакво амбициозни, еднакво цинични за онова, което виждаха в Москва, и за условията, при които бяха принудени да работят, те всички бяха толкова зашеметени, че направо онемяха.
— Дявол да го вземе — измърмори Флин след цели десет секунди.
— Човек няма как да не се възхищава на оценките ти, старче — съгласи се с него кореспондентът на Ройтер Уилям Калоуей. — Не беше ли вашият президент Уилсън човекът, който говореше за постигане на взаимноизгодни договорености по пътя на преговорите?
— Точно така. Дядо ми е бил акредитиран на конференцията, на която са изречени тези думи. Спомняш ли си как завърши тя? — Флин направи гримаса, докато наблюдаваше как външният министър си тръгва, раздавайки усмивки за камерите. — Искам да видя материалите. Искаш ли да те закарам обратно?
— Да.
През този ден в Москва беше ужасно студено. Край пътя бяха натрупани камари сняг. Безоблачното небе приличаше на студен син кристал. На всичкото отгоре и парното в колата беше повредено. Флин седеше зад волана, а приятелят му четеше на глас текста на предложението. Проектодоговорът заемаше деветнадесет страници с приложени към тях бележки. Кореспондентът на Ройтер беше лондончанин, който беше започнал кариерата си като криминален репортер, след което беше започнал да отразява събития по цял свят. С Флин се бяха срещнали преди повече от две десетилетия в известния хотел „Каравел“ в Сайгон и оттогава си разменяха почерпки и ленти от пишещи машини. Суровата руска зима им напомняше за изгарящото слънце на Сайгон и ги караше да чувстват нещо подобно на носталгия.