Алексеев сви ръце в юмруци.
— Чудесно. Трябва да формулираме план, без да знаем кога ще трябва да го приложим или с какви сили ще разполагаме за осъществяването му.
— Спомняш ли си какво ми каза за живота на щабния офицер, Паша? — ухили се Главком-югозапад.
Младият офицер кимна.
— Прав сте, другарю генерал. Ще се наспим след войната.
Глава пета
Моряци и разузнавачи
Той присви очи по посока на хоризонта. Слънцето представляваше полукръг над синьо-кафявата ивица на източния бряг на Мериленд, което му напомни, че предния ден беше работил до късно, беше си легнал още по-късно, след което беше станал в четири и половина сутринта, за да отиде за риба. Отминаващото главоболие пък го подсещаше за шестте бири, които беше изпил пред телевизора.
Днес обаче беше първият ден за годината, в който успяваше да намери време за риболов и той се радваше на тежестта на въдицата в ръката си, докато замахваше леко към една вълничка върху спокойните води на залива. Лефер или калкан? Каквото и да беше, то не захапа примамката.
— Искаш ли кафе, Боб?
— Благодаря, татко. — Робърт Толанд постави въдицата си в държача и се отпусна назад в сгъваемия стол в средата на лодката. Тъстът му, Едуард Кийган, му подаде пластмасовата чаша на голям термос. Боб знаеше, че кафето ще бъде добро. Нед Кийган беше бивш офицер от военноморския флот и обичаше хубавото кафе, което предпочиташе смесено с бренди или ирландско уиски — за отваряне на очите и стопляне на стомаха.
— Винаги ми е приятно да идвам тук, независимо дали е студено, или топло. — Кийган отпи от чашата си и сложи крака си върху кутията със стръвта. Двамата не идваха на това място само заради риболова, а и за да се отърват за малко от цивилизацията.
— Още по-хубаво щеше да бъде, ако бяхме по-далеч от брега — каза Толанд.
— Е, какво, по дяволите, тук поне няма телефони.
— Ами пейджърът ти?
— Трябва да е останал в другия ми панталон — разсмя се Кийган. — DIA4 ще трябва да се оправи без мен днес.
— Мислиш ли, че ще успеят? — Флотът успя. Кийган беше завършил военноморската академия, след което беше изслужил тридесет години във флота, преди да се пенсионира. По време на службата си беше работил като специалист от разузнаването, каквато беше работата му и сега. Така прибавяше към пенсията си и заплата на държавен служител.
Когато за първи път видя Марта Кийган, Толанд все още беше младши лейтенант и служеше на борда на разрушител с база Пърл Харбър. По това време Марта беше третокурсничка в Университета на Хавай със специалност „Психология“ и втора специалност „Сърф“. Тази година се навършваха петнадесет щастливи години от сватбата им.
— Е — Кийган се изправи и вдигна въдицата си. — Как вървят нещата във Форта?
Боб Толанд беше аналитик от средно ниво, който работеше за Агенцията по национална сигурност (NSA). Той беше напуснал флота след шестгодишна служба, но беше останал действащ запасняк. Работата в NSA допълваше службата му като флотски запасняк. Той беше комуникационен експерт с диплома по електроника и задълженията му включваха наблюдаването на съветските сигнали, събрани от множеството подслушвателни постове и подвижните разузнавателни спътници. Между другото беше завършил и руска филология.
— Миналата седмица чух нещо наистина интересно, но не успях да убедя шефа си, че означава нещо.
— Кой е шеф на отдела ти?
— Капитан Албърт Редман от ВМФ. — Толанд се вгледа в една рибарска лодка, която се намираше на няколко мили от тях. Капитанът й поставяше мрежите си за раци. — Той е истински задник.
Кийган се разсмя.
— Трябва да внимаваш да не казваш такива неща на висок глас, Боб, особено като се има предвид, че другата седмица се връщаш на активна служба. Бърт работеше с мен преди около петнадесет години. На няколко пъти ми се наложи да го поставя на мястото му. Той наистина има склонност към твърдоглавие.
— Твърдоглав ли? — изръмжа Толанд. — Мозъкът на това копеле е толкова ограничен, че дори и листите, на които си води бележки, са широки само един инч! Първо излезе тази работа с контрола върху въоръженията, след това миналата сряда попаднах на нещо наистина необичайно, а той го завря в архива. По дяволите, не знам защо изобщо чете новите данни, след като си е направил изводите още преди пет години.