— Значи сега караш двете си седмици?
— Точно така.
— Селия замина при родителите си. Сега съм напълно свободен за няколко дни. Имаш ли някакви планове за вечеря довечера?
— В „Макдоналдс“ ли? — разсмя се Толанд.
— Как пък не. Дани Маккафърти също е тук. Той командва „Чикаго“, която се намира на Пристан 22. Знаеш ли, ако успеем да намерим още един, може да поиграем малко бридж, както правехме навремето. — Морис сръга приятеля си в гърдите. — Трябва да бягам, Боб. Среща във фоайето на офицерския клуб в 18:30. Ще имаме един час за повдигане на настроението, преди да отидем при Дани.
— Слушам, господин командир.
— Та аз бях на „Уил Роджърс“ — каза Маккафърти. — Патрулираме цели петдесет дни и аз се падам на вахта. Хидролокаторът докладва, че имат шантав сигнал по пеленг нула-пет-две. Намираме се на перископна дълбочина и аз вдигам перископа и виждам една яхта „Гълфстрийм-36“ да се влачи на автопилот с около пет възела. Какво, по дяволите, мисля си аз, и без това умирам от скука. Включвам перископа на пълна мощност и какво мислите виждам? Капитанът и помощникът му — едно момиче, което никога няма да се удави! — заели хоризонтална позиция един върху друг на палубата. Лодката е на около хиляда ярда и ние включваме перископните телевизионни камери и пускаме видеото. Наложи се да маневрираме, за да имаме по-добра видимост. Цялата работа продължи петнадесет минути. Екипажът въртя касетата цяла седмица. За поддържането на бойния дух е много важно бойците да знаят за какво се бият. — Тримата се разсмяха.
— Както винаги съм казвал, Боб — отбеляза Морис, — тези подводничари са гадни, дебнещи типове. За перверзността им изобщо не трябва да говорим — тя им е вродена.
— Откога командваш „Чикаго“, Дани? — поинтересува се Толанд след вечерята, докато отпиваше от втората си чаша кафе. Каюткомпанията на подводницата беше изцяло на тяхно разположение. Другите офицери на борда или си бяха легнали, или бяха на вахта.
— От три месеца, ако не се брои времето, което прекарах в корабостроителницата — отговори Маккафърти и доизпи млякото си. Той беше първият капитан на новата щурмова подводница. Както капитан, така и „собственик“. Толанд беше забелязал, че Дан не беше дошъл, за повдигането на настроението в офицерския клуб, където Боб и Морис бяха ударили по три питиета. Маккафърти се беше променил. Може би нямаше желание да напуска подводницата си, защото се страхуваше, че някой може да му я отнеме и така да разбие мечтите му за кариера.
— Можеше да разбереш това и без да питаш — пошегува се Морис. — Не виждаш ли бледното му тебеширено лице, характерно за обитателите на пещери и подводници? Да не говорим за лекото сияние, излъчвано от работещите в близост до ядрени реактори. — Маккафърти се ухили и тримата зачакаха да дойде четвъртият им партньор за бридж. Той беше младши инженер, който трябваше да сдаде дежурството си след няколко минути. Реакторът на „Чикаго“ беше изключен и подводницата черпеше електричество от дока, но уставът изискваше пълно дежурство на реактора, независимо от това, дали беше включен, или не.
— Като говорим за бледност, трябваше да ме видите преди няколко седмици. — Маккафърти изведнъж стана сериозен.
— Как така? — попита Боб.
— Ами, нали знаете какви тъпотии правим с тези лодки?
— Дан, ако имаш предвид събирането на данни за разузнаването, тогава трябва да знаеш, че електронната разузнавателна информация, която събирате, минава през моята служба. По дяволите, аз вероятно познавам хората, които пишат голяма част от молбите за информация, на които се дължат оперативните ви инструкции. Не е ли това една отвратителна мисъл! — Боб се разсмя. Той потисна желанието си да се огледа наоколо. Никога досега не беше влизал в атомна подводница. Вътре беше студено — атомните подводници имат климатична инсталация, която се захранва от реактора — и във въздуха се усещаше тежката миризма на машинно масло. Всичко блестеше, защото все още беше ново, а вероятно и защото Маккафърти беше накарал екипажа си да се погрижи той да не се изложи пред приятелите си. Значи това беше струващата един милиард долара машина, която събираше данни за електронното разузнаване…
— Както и да е, ние бяхме в Баренцово море, на изток от фиорда Кола, и както си следяхме една руска подводница „Оскар“, на около десет мили зад нея внезапно се озовахме точно по средата на някакво шибано учение с бойни муниции! Навсякъде хвърчаха ракети. Руснаците разбиха три стари корита и направиха на парчета половин дузина мишенни баржи.