— Само „Оскарът“ ли?
— Оказа се, че там имало и един „Папа“ и един „Майк“. Проблемът е, че това бебче е толкова безшумно. Ако те не знаят, че сме там, можем да се озовем по средата на някоя голяма гадост! И така, от хидролокатора започват да викат: „Сигнали! Сигнали!“ от задействуваните ракетни апарати. Нямаше начин да знаем дали не се готвеха да пуснат няколко истински торпеда във водата, но ние вдигнахме ESM6 и ловихме радарите на техните перископи, след което видях няколко от корабите, които стреляха над главите ни. По дяволите, момчета, за около три минути там беше доста страшничко. — Маккафърти поклати глава. — Както и да е, два часа по-късно трите подводници настъпиха газта и се понесоха към пристанището с двадесет възела. Едно съвсем обикновено учение с бойни муниции. Как ви се струва като за първа мисия?
— Нямаш ли чувството, че руснаците правят нещо не съвсем обичайно, Дани? — попита Толанд, който изведнъж беше заинтригуван от разказа.
— Ти не си ли чул?
— Какво да съм чул?
— Те са намалили патрулите на дизелови подводници на север, при това значително. Обикновено дизеловите лодки се засичат трудно, но през последните два месеца просто ги няма. Успях да засека една, само една. Не беше като предишните ми разходки на север. Имаме и някакви сателитни снимки на много дизелови подводници, които стоят в доковете по неизвестни причини. В действителност, патрулната им дейност на север е намалена изцяло за сметка на увеличената поддръжка. Предполага се, че променят тренировъчния си цикъл. По това време на годината не е обичайно да се провеждат учения с бойни муниции. — Маккафърти се засмя. — Разбира се, възможно е да им е писнало да поправят и пребоядисват онези корита и са решили да се отърват от тях.
— Умник — изсумтя Морис.
— Назови ми поне една причина за изваждането от служба на голямо количество дизелови подводници по едно и също време — каза Толанд. Искаше му се да не беше пил толкова много в офицерския клуб. Нещо важно се въртеше из главата му, но алкохолът забавяше мисловната му дейност и той не можеше да се сети какво е то.
— Мамка му — отвърна Маккафърти. — Няма такава причина.
— И какво правят те с дизеловите лодки?
— Не съм виждал спътниковите снимки, Боб, само съм чувал за тях. В доковете обаче не се наблюдава необичайна дейност, така че едва ли е нещо важно.
Толанд изведнъж се сети какво му убягваше.
— Трудно ли се сменят акумулаторите на подводница?
— Това е гадна и тежка работа. Не че са необходими специални машини или нещо от този род. Ние сменяме акумулаторите си с помощта на механизация и понякога за тази операция са ни необходими от три до четири седмици. Подводниците на Иван са конструирани с по-големи акумулатори, отколкото нашите, и при тях замяната с нови се извършва по-лесно, отколкото при нас. Предполага се, че акумулаторите им се изтощават по-бързо от западните и те компенсират това с улеснената им замяна, подсилващи приспособления по корпуса и други подобни. По тази причина те вероятно не използват машини за смяна на акумулаторите. Какво точно се опитваш да разбереш, Боб?
Толанд им разказа за разстреляните четирима съветски полковници.
— После чух, че в Русия имало остър недостиг на акумулатори за автомобили и камиони. При автомобилите това е разбираемо, но при камионите… По дяволите, всеки камион в Русия е държавна собственост. Всички камиони могат да се използват за мобилизационни цели. Едни и същи акумулатори ли използват?
— Да, всички работят с оловно-киселинни акумулатори. Какво е станало, да не би да е изгоряла фабриката? — попита командир Маккафърти. — Знам, че Иван предпочита да има един голям завод вместо няколко по-малки.
— Заводът си е цял и работи на три смени.
Маккафърти се облегна назад в стола си.
— Къде се използват акумулатори? — запита Морис риторично.
— В подводниците — отвърна Маккафърти. — В танковете, бронетранспортьорите, командните автомобили, самолетните влекачи, изобщо в много боядисани в зелено машини. Боб, това, което казваш… мамка му, ти твърдиш, че Иван внезапно е решил да увеличи цялостната си бойна готовност. Въпрос: осъзнаваш ли какво говориш, по дяволите?