АП-БА-01-31 0501EST*FL*
**КРАЙ НА ДОПИСКАТА**
Михаил Едуардович Сергетов никога не можа да прочете дописката на телеграфната агенция. Извикан по спешност от официалната си дача в брезовите гори край Москва, той веднага бе отлетял за Нижневартовск, където беше престоял само десет часа, преди да бъде извикан обратно в Москва, за да докладва за инцидента. „Само от три месеца съм на тази длъжност — помисли си той, докато седеше в празната предна кабина на огромния Ил-76, — а ми се случи такова нещо!“
Двамата му първи заместници, опитни млади инженери, бяха останали там и в момента се опитваха да оправят бъркотията и да спасят онова, което можеше да бъде спасено. Сергетов започна да преглежда бележките си за срещата на Политбюро, която беше насрочена за по-късно през деня. Известно беше, че при борбата с огнената стихия бяха загинали триста души и като че ли по някакво чудо едва двеста от жителите на град Нижневартовск. Това не беше приятно, но нямаше кой знае колко голямо значение, като се изключеше фактът, че загиналите специалисти трябваше да бъдат заменени с други специалисти, които пък трябваше да бъдат взети от служителите на останалите големи рафинерии.
Рафинерията беше унищожена почти напълно. Възстановяването й щеше да отнеме поне две-три години и щеше да заеме значителен процентен дял от националното производство на стоманени тръби, без да се смята различното специализирано оборудване, характерно единствено за заводи от този тип: „Петнадесет хиляди милиона рубли.“ А колко от специализираната техника трябваше да бъде закупена от чуждестранни източници, колко ценна твърда валута и злато щяха да бъдат хвърлени на вятъра?
И това бяха добрите новини.
Лошите новини бяха следните: пожарът, който беше обхванал нефтеното поле, беше унищожил напълно надстройката на кладенците. Времето необходимо за възстановяването, се изчисляваше на тридесет и шест месеца!
„Тридесет и шест месеца — помисли си тъжно Сергетов. — Ако успеем да отклоним сондажни кули и екипи, които отново да сондират всеки един от проклетите кладенци, като същевременно построят от основи системите за УСИН. Най-малко в продължение на осемнадесет месеца в Съветския съюз ще има огромен спад в нефтодобива. По-скоро в продължение на тридесет месеца. Какво ще стане с нашата икономика?“
Той бръкна в куфарчето си, извади бележник с карирани листи и започна да прави някакви изчисления. Полетът продължи три часа, но Сергетов не забеляза как мина времето, докато пилотът не дойде да му каже, че са се приземили.
Той огледа с присвити очи покрития със сняг пейзаж на летище Внуково-2, летище само за ВИП, разположено в покрайнините на Москва, и слезе по стълбичката на самолета до очакващата го лимузина ЗИЛ. Колата потегли веднага, без да спира на никой от постовете на охраната. Зъзнещите на студа милиционери заставаха мирно, когато колата минаваше покрай тях, след което отново се заемаха с опитите си да се стоплят на минусовите температури. Слънцето грееше ярко, а небето беше ясно, като се изключеха няколкото малки облачета. Сергетов гледаше безцелно през прозореца, докато мозъкът му отново прехвърляше цифри, които беше проверил вече дузина пъти. Шофьорът от КГБ му беше казал, че в Политбюро го очакват.
Сергетов беше кандидат-член или член без право на глас на Политбюро само от шест месеца, което означаваше, че заедно със своите осем младши колеги той съветваше тринадесетте мъже, които единствени вземаха най-важните решения в Съветския съюз. Сергетов отговаряше за производството и разпределението на енергията. Той бе поел този пост през миналия септември и едва сега започваше да разработва плана си за пълна реорганизация на седемте регионални и всесъюзни министерства, които отговаряха за енергетиката. Те прекарваха по-голямата част от времето си в разправии помежду си, а Сергетов искаше сливането им в един отдел, отговарящ пряко пред Политбюро и Секретариата на КПСС вместо пред бюрократите от Министерския съвет. Той затвори очи за миг, за да благодари на бога — според него бог може би наистина съществуваше — за това, че първата му препоръка, дадена само преди месец, засягаше сигурността и политическата надеждност в много от нефтените полета. Той беше препоръчал конкретно да се засили русификацията на работната сила, която в по-голямата си част се състоеше от „чужденци“. По тази причина Сергетов не се страхуваше за кариерата си, която до момента представляваше една непрекъсната поредица от успехи. Той сви рамене. Задачата, пред която щеше да се изправи днес, щеше да реши бъдещето му във всички случаи. А заедно с това вероятно и бъдещето на родината му.