— Отбелязано е, Михаил Едуардович — каза председателят. — Продължавайте.
— Постът на охраната записва всички телефонни и радиоразговори. Групата за бързо реагиране се е намесила за по-малко от две минути. За нещастие, караулното е долепено до старата сграда на контролния център. Настоящата сграда е била построена на разстояние три километра от старата, когато преди три години са получили новото западно оборудване. Трябвало е да се построи и ново караулно помещение, за което са били отделени и съответните материали. Изглежда обаче тези материали са били неправомерно използвани от директора на комплекса и секретаря на местния комитет на Партията за построяването на дачи на брега на реката на няколко километра от комплекса. Двамата бяха арестувани по моя заповед по обвинение в престъпление срещу държавата — докладва делово Сергетов. Никой от мъжете около масата не реагира и въпреки че не се каза нищо, решението бе взето с мълчалив консенсус — двамата мъже бяха осъдени на смърт, а за подробностите щяха да се погрижат съответните министерства.
Сергетов продължи:
— Вече наредих да се засили охраната в обектите от петролната промишленост. Освен това, по мое нареждане семействата на известните ни предатели бяха арестувани в домовете си край Баку и в момента се разпитват от Държавна сигурност, заедно с всички, които са ги познавали или са работили с тях. Преди граничарите да успеят да ликвидират предателите, последните успели да саботират контролните системи на нефтеното поле по начин, който е предизвикал огромен пожар. Освен това са успели и да повредят уредите за управление, така че дори ако граничарите бяха успели да вкарат инженерен екип, който да възстанови управлението, едва ли нещо би могло да бъде спасено. Силите на КГБ са били принудени да евакуират сградата, която по-късно е била унищожена от огъня. Не е било възможно да се направи нищо. — Сергетов си спомни тежките изгаряния по лицето на сержанта и сълзите, които се стичаха по мехурите, докато разказваше за случилото се.
— Пожарната команда? — запита Генералният секретар.
— Повече от половината от пожарникарите са загинали, докато са се опитвали да потушат пожара — отвърна Сергетов. — Заедно с повече от сто граждани, които са се притекли на помощ в борбата за спасяването на комплекса. Не можем да търсим вината в тях, другарю. След като този мръсник Толкадзе е завършил пъкленото си дело, да се овладее огънят би било също толкова трудно, колкото и да се контролира земетресение. Досега пожарът е потушен в по-голямата си част, което се дължи най-вече на факта, че повечето от горивата, складирани в рафинерията, са изгорели за около пет часа, както и заради срутването на горната част на кладенците в нефтеното поле.
— Но как е възможно да се случи такава катастрофа? — запита един от старшите членове на Политбюро. Сергетов беше изненадан от тишината в стаята. Дали останалите не се бяха срещали вече и не бяха обсъждали проблема?
— Докладът ми от 20 декември посочва опасностите за обекти от този тип. В една зала е било съсредоточено управлението на помпи и клапани, разположени на площ от сто квадратни километра. Същото важи за всички наши големи петролни комплекси. От контролната зала всеки запознат с контролните процедури би могъл да манипулира различните системи в полето както си поиска, като на практика може да накара целия комплекс да се саморазруши. Толкадзе е притежавал необходимите познания и умения. Той е бил азербайджанец, избран за специално обучение поради високата му интелигентност и предполагаема вярност, завършил с отличие Московския държавен университет и членувал в местното бюро на Партията. Изглежда, че освен всичко това е бил и религиозен фанатик, способен на невероятно предателство. Всички хора, избити в контролната зала, са били негови приятели — или поне така са смятали. След петнадесет години в Партията, добра заплата, професионално уважение от страна на колегите, свой собствен лек автомобил, последните му думи са били пронизителен крясък към Аллах — каза с пресипнал глас Сергетов. — Надеждността на хората от този регион не може да бъде предвидена точно, другари.
Министърът на отбраната кимна отново.
— Е, какъв ефект ще има всичко това върху нефтодобива? — Половината от мъжете край масата се наведоха напред, за да чуят отговора на Сергетов.
— Другари, ще изгубим тридесет и четири процента от общия ни добив на суров петрол за период от поне една година, но най-вероятно ще бъдат три. — Сергетов вдигна очи от бележките си, за да види как безстрастните лица на останалите се свиват, сякаш някой им беше ударил шамар. — Ще се наложи отново да сондираме всички кладенци и да възстановим тръбопроводите от полето до рафинерията и до останалите направления. Загубата на рафинерията е сериозно нещо, но не е от първостепенно значение, защото рафинерията може да бъде построена отново, пък и в крайна сметка представлява по-малко от една седма от общите ни рафинерийни мощности. Основният удар за нашата икономика ще дойде от загубата на нефтодобива. В реално измерение, поради химическия характер на нефта от Нижневартовск, чистата загуба от прекратения нефтодобив не отразява действителното влияние, което катастрофата ще окаже върху икономиката ни. Сибирският нефт е „лек, сладък“ суров петрол, което означава, че в него се съдържа много по-голям процент от най-ценните съставки — онези, които използваме за производството на керосин, бензин и дизелово гориво например. Чистата загуба в тези три области е съответно четиридесет и три процента от производството на бензин, четиридесет и осем процента от производството на керосин и петдесет процента от производството на дизелово гориво. Това са груби сметки, които направих по време на обратния полет, но точността им е в рамките на два процента от действителното. Екипът ми ще има точните данни до един ден.