Фридрих Незнански
Операция „Фауст“
Маршът на Турецки #2
На дъщеря ми Ирина
Главни действащи лица:
Александър Борисович Турецки (Саша) — старши следовател в Московската градска прокуратура.
Константин Дмитриевич Меркулов — началник на следствения отдел на Московската градска прокуратура.
Светлана Белова — стажантка, студентка от Юридическия факултет на Московския университет.
Ким Лагина — стажантка, студентка от Юридическия факултет на Московския университет.
Вячеслав Грязнов — старши инспектор от Московската криминална милиция, капитан.
Евгени Жуков — бивш старши инспектор от Московската криминална милиция, сега заместник-началник на строително обединение в Кабул.
Семьон Семьонович Мойсеев — криминолог в Московската градска прокуратура.
Артьом Григориевич Горни — главен военен прокурор, генерал-полковник.
Иван Алексеевич Бунин — помощник на главния военен прокурор, майор.
Александър Сергеевич Рогов — заместник-началник на Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на Съветската армия, генерал-полковник.
Владимир Ивонин — командир на рота от 17-и полк от спецчастите, старши лейтенант.
Александра Ивановна Романова — началник на 2-ри отдел в Московската криминална милиция, полковник.
Ирина Флоровска — студентка от Московската консерватория.
Виктор Михайлович Чебриков — председател на Комитета за държавна сигурност на СССР, армейски генерал.
Стален Йосифович Серий — командир на 17-и полк от спецчастите, генерал-майор.
Игор Бирюков (Валето) — шофьор на театър „Ромон“, служил в 17-и полк от спецчастите.
1
— … Това, което ще видим, може да ви съсипе нервите. Затова всеки веднага да си подхваща работата: Турецки поема разпита на свидетелите, ние с капитан Грязнов започваме огледа на местопроизшествието.
Меркулов спря за миг, после изведнъж продължи нервно, обръщайки се непосредствено към мен, макар аз въобще да не спорех с него:
— Саша, вярвай ми, знам какво говоря. Преди двайсет години, когато бях следовател в Кубан, колхозните сепаратисти такъв фойерверк ми устроиха в деня на изборите за Върховен съвет! Сетне изравяхме само ръце, крака… и глави в преспите. Онази нощ, беше през февруари, тъкмо заваля първият сняг — натрупа отведнъж почти метър. После съдебният лекар с чист спирт ме свестяваше. А пък в Тушино един самолет като избухна по време на парада…
Нашият шофьор почти нахлу във входа на станцията на метрото и рязко наби спирачките. Следствено-оперативната група се промъкна през милиционерския кордон и слезе на платформата по спрелия ескалатор. Блъсна ни задушаващия мирис на горяло и още нещо непознато — отровно и кисело…
— Динамит — каза Меркулов, щом забеляза как подуших.
И веднага се разкрещя на пожарникарите, които заливаха с маркучите пламъците на затихващия пожар. Само че късно: двайсет сантиметра воден пласт вече покриваше предполагаемите веществени доказателства.
Вячеслав Грязнов се беше присъединил към оперативните работници от ведомствената милиция на московското метро и заедно с тях разглеждаше онова, което бе останало от вагона — овъглената, раздула се като от краста някога синя обшивка, тлеещите седалки, изметнатите, изтръгнати от пантите врати. Озърнах се: това, което виждах, не се връзваше с представата за живот на земята — толкова ужасяващо беше. И когато видях как някаква жена прегръща това, което преди половин час е било нейното синче, аз се приближих до мраморната колона и притиснах бузата си към прохладната повърхност. Санитарите наоколо събираха на носилките труповете или по-точно парчетата от трупове. Приближи се Грязнов с нещо в ръката. Той беше ужасно бледен, почти бял, като прекалено напудрен клоун, и рижите лунички отчетливо изпъкваха върху тебеширеното му лице.
— Ето я — изхриптя той, изкашля се и продължи: — Саморъчна.