От Мойсеев до Прокуратурата на РСФСР е съвсем близо, няма и пет минути пеша. С оглед куцането на Семьон Семьонович — осем минути. Пресякохме „Неглинка“ и тръгнахме нагоре по „Кузнецки мост“…
Помощникът на републиканския прокурор ни вкара в кабинета на Емелянов и връчи на Меркулов указателя с телефоните на партийно-правителствения апарат. В кабинета имаше няколко телефона. На отделна масичка беше „петолъчката“ — по този „червен“ телефон можеш да се свържеш с всеки ръководител на републиканско или съюзно равнище и дори с генсека. Емелянов беше на съвещание, но предупредил помощника си, затова оня беше така добър с нас. Той ни обясни как да ползваме „петолъчката“ и излезе…
Мойсеев навърта шайбата, в свободната му ръка дими цигара и аз виждам как трепери огънчето й.
— Ало, ало… Домът на Михаил Сергеевич ли е? Здравейте, Мойсеев е на телефона, Семьон Семьонович… От прокуратурата, да, федерацията… Бихте ли повикали… Той ме познава… Миша? Михаил Сергеевич? Вие ли сте? Ти ли си?… — Гласът на Мойсеев мутира във фалцет като на младо петле. — Трябва спешно да се видим и да поговорим. Много е важно.
Семьон Семьонович угаси цигарата си в пепелника и облиза с долната си устна потта, която беше избила над горната.
— Кой се обажда? Семьон… Семьон Мойсеев… Аз съм Семьон, позна ли ме, Миша?!
Семьон Семьонович, без да закрива слушалката, ни съобщи радостно:
— Той ме позна — Миша!
И после отново в слушалката:
— Работата е много сериозна, Михаил Сергеевич! Поне за десет минути… Засяга лично вас… лично теб… и цялата държава. Иначе бих ли се осмелил да ти се обаждам… Добре, добре, разбрах. Мога веднага да дойда, какво има да вървя — от „Кузнецки мост“ до Кремъл!
После Мойсеев се заслуша, сбърчил към носа сивите си вежди.
— В девет и половина? Бюрото за пропуски? При Спаските врати? Добре, добре, разбрах… В девет и половина съм там. Довиждане, Михаил Сергеевич!
Мойсеев остави слушалката. Потта се стичаше по челото и страните му. Той се наведе над апарата и тържествено произнесе над блесналата му повърхност:
— Моритури те салутант! Което значи на латински: „Отиващите на смърт те поздравяват!“
Меркулов, без да каже нито дума, наля вода от гарафата и извади от джоба си флаконче с таблетки.
— А сега, Семьон Семьонович, вземете един реланиум… И тъй, преди всичко за заговора на Агаркин и взрива, който подготвят на „Лужники“. Не забравяйте да покажете документите. Второ, експлозията в метрото и освобождаването на Кеворкян и останалите невинни. Наблегнете на „Афганското братство“. Ако остане време — съобщете му за вредните инжекции ФАУСт. Най-добре ще бъде да си запишете всичко това в бележника — даваше Меркулов последни наставления на Мойсеев, докато аз почиствах косъмчетата от изтритото му сако и му завързвах вратовръзката, току-що свалена от врата на Костя.
Паркирахме служебната волга до 14-и вход на хотел „Русия“ и зачакахме, разположени на задната седалка, завръщането на Мойсеев от Кремъл.
— Идеята да се създаде тайната терористична организация „Афганско братство“ явно е била на Агаркин — каза Меркулов.
— Защо са му на Агаркин тези фанатици, след като в ръцете му са могъщите спецчасти?
— Саша, забележи, че Агаркин е не само ръководител на спецчастите. Той е и председател на Съвета за отбрана! Първият военен на толкова висок пост. От създаването на съвета през октомври 64-а година това кресло е било заемано само от партийните лидери.
— Щом има такава власт, за какво му е да си цапа ръцете с разни откачени терористи?
— За да има реална сила, а не просто номинална власт, както например председателят на Президиума на Върховния съвет, маршал Агаркин е създал спецчастите… Той е събрал в железен юмрук подразделенията с добре обучени бойци, които преди са били разпръснати по различните военни ведомства. Но за да се сформира такава сила, има нужда от някаква обосновка. И Агаркин е обявил спецчастите за щурмови отряди на партията! Това се е харесало и генсекът е клъвнал на тая въдица. Той също иска да бъде независим от КГБ, МВР и Министерството на отбраната…
— Значи смяташ, че Агаркин е излъгал генсека?
Меркулов свъси вежди:
— Точно това е определението. Маршалът е излъгал генсека. Спецчастите изобщо не са щурмови отряди на партията. Те са щурмовите отряди на маршал Агаркин! И Съветът за отбрана, който той оглавява, е само върхът на айсберга. В основата му са разпръснатите по цялата страна и даже в чужбина опорни точки на зараждащата се нова власт — батальоните на спецчастите.