— Не се плаши — казвам, — няма да ти свалям украшението, че току-виж те познали тук. Нали си била точно в това кафене с Ивонин след убийството на Ким! Ти си превъртяла стрелките на часовника два часа напред. Страхотен номер — самият следовател може да потвърди, че когато са убивали Ким, ти си била в леглото му. А зеленото шалче и слънчевите очила са те направили неузнаваема при пътуването до Рязан. Само че когато главната догадка е правилна, всички малки мистерии си идват по местата. Но толкова кръв, толкова смърт — заради какво, Лана? Да отмъстиш на неверния си мъж?
При тези думи нещо потрепери в нейното лице, очите й помръкнаха и вече не излъчваха светлина. Тя ме гледаше с открита ненавист.
— Сигурно сега съжаляваш, че не бях в колата заедно с Бунин. Ти така ловко беше подредила всичко. Дрънкалото Турецки има сведения, които иска да предаде на Меркулов, ето ти великолепен план: гръмваме го с все сведенията му в неговата собствена кола.
Тя стана, отвори чантичката си, извади три рубли и ги пъхна под чашата. После спокойно се обърна на високите си токчета и тръгна към изхода.
Не чувствах никакъв триумф…
Пак седях в кабинета си и нищо не правех. Болеше ме тилът, в ушите ми звънеше. Като пукната камбана — вещаеше беда. Не ми се приказваше с никого. Не исках да виждам хора, тези маски, стари и нови, по което не можеш да разбереш какво искат, какво изобразяват… Жадувах само да стана, да си ида и повече никога да не се връщам тук.
Към пет часа надзърна Меркулов. Каза ми мрачно, че скоро ще се наложи да ходим на „Петровка“ — той, Мойсеев и аз. Всичко ми беше безразлично, даже не попитах кой и защо ни вика.
— Почакай, Костя, не си отивай.
Меркулов затвори вратата зад себе си и седна на стола за посетители.
— Костя, налага се да напиша заявление… за напускане.
— Разбирам те, Саша. Уморен си. Болен си. Разочарован. Но всичко ще мине. Извинявай за гръмките приказки, но следствието е твоето призвание.
— Това е съвсем друга история. Ето, виж…
Извадих от портфейла си фоторобота на единия от убийците на Ким с несръчно добавената с жълт флумастер женска прическа, прихваната отзад от зелена панделка.
Меркулов дълго, много дълго гледа фоторобота с вкаменен поглед.
— Подозирах нещо от тоя сорт, но чак такова…
— Това още не е всичко. Светлана Николаевна Белова е жена на маршал Агаркин. И сестра на Едуард Троян — по майка. А Троян е син на Никита Сергеевич, извънбрачен, разбира се…
Нещо стана с гърлото на Меркулов. Навярно се обади раната, получена преди три години. Той така силно се закашля, че аз си помислих — ще му се раздере гърлото. Хвърлих се към гарафата с вода, но Меркулов замаха с ръка по посока на сакото си. Извадих от вътрешния му джоб цяла шепа лекарства. Меркулов сграбчи шишенце с лилави таблетки и напъха в устата си пет парчета…
Когато се поуспокои, аз му изложих всичко — от пътуването с Лана в Матвеевско до последната точка в „моето разследване“. Когато ме изслуша, Меркулов: тихо, но твърдо произнесе:
— Съгласен съм с аргументите ти. На твое място и аз бих подал заявление за напускане.
Взех един лист, написах рапорт до прокурора на Москва Скаредов, протегнах го към Меркулов и едва чуто казах:
— Подпиши го, моля те.
— Ще го направя, Саша. Само че… Уважи молбата ми. Ти нали не си ползвал отпуската си за миналата година. Замини някъде за два месеца. Във всички случаи трябва да си починеш. Ако все пак решиш да напуснеш сега, то в понеделник аз ще заведа тази хартийка и ще я дам на Скаредов.
Погледнах мрачното лице на Костя.
— Предлагаш ми да помисля през тези два месеца?
— Не. Нищо не ти предлагам. Просто те моля. Останалото си е твоя работа. Всяко твое решение — да или не — ще бъде правилно… след два месеца. Между другото, лелята на жена ми има къща на Рижкото крайбрежие, която седи празна. В Яундубулти.
Той погледна часовника си:
— Време е да тръгваме…
В кабинета на Романова вече се беше събрала цялата ни група. Даже Жуков и Вася присъстваха. В креслото на Шура седеше набит мъж с хищен нос и оредяла червеникава коса. Изпъкналите му зелени очи зад дебелите стъкла на очилата ни гледаха съсредоточено и напрегнато. Това беше шефът на Комитета за държавна сигурност Чебриков.