От „Сивцев Вражек“ срещу мен излетя черна волга. Защурах се, спирачките диво запищяха и аз залепих гръб към чугунената ограда на булеварда. Нямах сили да се изправя, просто чаках как тази черна грамада сега ще обърне и… Но от волгата изскочи някакъв младеж и се хвърли да ме вдига:
— Ама аз нищо не съм… Нали не съм те закачил? Защо падна така? Олеле, скъсал си панталона… Слушай, хайде да минем без милиция, а? Че ако им духна в тръбичката… Ще ти платя панталона.
Младежът ми протегна шофьорската си книжка.
— Не ми трябва фамилията ти, изчезвай, виж, вече се трупат хора — казах му аз, като разтривах удареното си коляно.
— Изчезвам! — радостно извика той и скочи в колата.
Влязох в телефонната кабина на „Сивцев Вражек“ и набрах номера на Ирка.
— Добро утро, Ира. Имам една сериозна молба — можеш ли да ми зашиеш панталона?
Тя ми отвръща нещо, но аз не я слушам, защото веднага ми идва наум друг въпрос:
— Кога започва ваканцията ти?… Вече започна?! Тогава заминаваме още утре с теб на Рижкото крайбрежие в… ами например в Яундубулти. Всички формалности, билети и прочее поемам аз.
Франкфурт на Майн
Юли 1986 година