Тогава аз й казах: „Трябва да ме разбереш.“ А тя ме прекъсна: „Не, Турецки, ти ме изслушай…“ Обаче аз не й дадох да говори…
И сега ми се искаше да хвана безжизнената й ръка и да кажа: „Прости ми, Ким. Кажи, какво е станало с теб? Кълна ти се, Ким, аз ще го открия — аз, следователят Турецки, ще го намеря. Само че това вече няма да ти помогне.“
Слушах внимателно експертите, записвах думите им в протокола за огледа, но все ми се струваше, че чувам нейния глас, сякаш пишех този дълъг текст с мухлясалия език на правосъдието под нейната диктовка.
„… Трупът на гражданката Лагина, 23-годишна, е намерен на пода до самата врата. Обилното количество кръв под трупа указва, че убийството е станало на мястото.
Смъртта е настъпила в резултат на прободна рана, нанесена в сърдечната област с мушкащо-режещ предмет. Ако се съди по формата на раната (и двата ъгъла са остри), оръжието на убийството е двуостър нож или кама. Ударът е бил нанесен с голяма сила откъм гърба.
Следсмъртните изменения — понижаване на телесната температура, трупни петна — указват, че смъртта е настъпила 7–8 часа преди началото на огледа, т.е. към 24 часа миналата нощ…“
Около полунощ. Къде съм бил, когато някой ти е нанесъл страшния удар в гърба? Ти ме викаше на помощ, а аз изключих телефона и всичко за мен потъна в любовен унес…
„… Открити са 14 (четиринадесет) отпечатъка от различни части на човешки ръце. Отпечатъците са заснети на дактилоскопска лента и са прикрепени към делото като веществени доказателства.
Един от пресните отпечатъци върху дървената повърхност на огледалото в спалнята на родителите бе проявен с помощта на йодна лула за опушване на невидимите следи от пръсти чрез йодни пари. Между огледалото и дървената рамка, на която е монтирано, бе открита черно-бяла снимка, която не бе забелязана при първоначалния оглед. На снимката се виждат гражданката Лагина и непознат мъж, около 22-23-годишен. Двамата са със скиорски екипи, на фона на арка с мраморно изображение на лежащ лъв, която е част от разрушен старинен архитектурен дворцов комплекс. На гърба на снимката има изписана на ръка дата: 4 февруари 1985…“
Момчето има добро лице. Трудно е да се предположи, че такъв човек е способен да убие. Но кой знае? Кой и защо е скрил така старателно фотографията? Самата Ким? А убиецът я е търсел — но защо му е някаква снимка, ако него го няма там? Какво искаше да ми каже Ким? И защо на мен? Защо не, на който и да е друг следовател? От кого се е страхувала тя?
„… В коридора бе намерено сандъче с пясък за котка, в което се е отпечатала мъжка обувка 43 номер. С помощта на химически реактив — перхлорвинилова смола — въпросният отпечатък е фиксиран и приобщен към делото…
… Огледът се проведе от 8 до 13 часа при дневна и електрическа светлина.“
Справедливостта е истина в действие. Сега за мен справедливо беше само едно — да търся, да търся и да търся убиеца на Ким.
Но неотложните задължения на дежурен следовател ми тегнеха като непоносим товар.
И след огледа на апартамента на Лагини нашата група се отправи към района на трите гари, на площад „Комсомолски“, където на тавана на железничарския клуб бил открит трупът на известната гарова проститутка Тамара Голямата, удушена със собствения й чорапогащник. В седем вечерта бяхме в гаража на Министерския съвет на СССР, където бил убит от ток един механик. След това до късно през нощта се занимавахме с една самоубийца — жената на бившия министър на търговията, която не могла да понесе оставката на мъжа си заради рушветчийство.
После спах три часа върху неудобния диван в стаята на дежурните следователи. И сънят ми приличаше на унеса на тежко болен, изгарян от треска човек.
В полудрямка чух как рано сутринта дойде Меркулов и за да не ме будят, двамата с Грязнов обсъждаха с почти нечут шепот резултатите от първите издирвания, набелязваха версии и първоначалния план за разследване убийството на Ким.
— Ето, Константин Дмитриевич, отпечатъкът в котешкото цукало най-вероятно принадлежи на убиеца. Това е улика номер едно, пипнем ли този гад няма да се измъкне! От нашия НТО3 вече съобщиха, че този тип носи американски обувки.